Защо мъжете и жените мислят различно

Политическата коректност означава, че за да говорите за различния, произтичащи от половата принадлежност при интелекта, а всъщност и навсякъде другаде, трябва да сте дръзки, наивни или глупави. Много хора искат да вярват, че мъжете и жените са равни не само като потенциал, но и като умствени възможности. Според тях, дори и да съществуват дребни разлики, те не бива да се разработват или обясняват, тъй като това би довело до разногласия и сред двата пола.
Психолозите правят разграничаване между половата идентичност основана върху биологическия пол, родовата идентичност (основана върху усещането за пола), ролята на пола (очакванията относно това, как индивидите от един и същи пол би трябвало да се държат).
Всички стадии от живота са белязани от различия, произтичащи от половата принадлежност. По отношение на детството знаем, че момчетата са по-активни и прекарват повече време будни; момичетата са по-добре развити физически и по-координирани; на шестмесечна възраст те показват предпочитание към използване на дясната ръка (а момчетата – не); момичетата чуват по-добре и са по-гласовити; те осъществяват повече контакти с поглед и проявяват по-голям интерес към социалното и емоционалното стимулиране; момчетата проявяват по-голям интерес към нещата и системите.
Известно е, че през предучилищния период момчетата се интересуват най-вече от автомобилите и строителството; момичетата предпочитат играта на кукли и заниманията, свързани с изкуството и домакинството; момчетата са склонни да се боричкат, а момичетата са по-чувствителни и уседнали; момчетата проявяват тесни интереси, момичетата – по-широки, включително насочени към типично момчешки действия. Родовото отделяне (компании за игра, включващи представители на един и същ пол) е налице както при едните, така и при другите. Момчешките групировки са по-големи и се влияят повече от борбата за надмощие; момичетата играят в групи по две-три, по-сплотени са и отношенията помежду им са далеч по-любезни.
Момичетата развиват по-обширна лексика, използват по-сложни езикови конструкции, произнасят думите и четат по-добре. Момчетата са необщителни, като използват езика инструментално ( с цел да постигнат, каквото желаят); момчетата страдат от дефицит в паметта, докато при момичетата паметта изглежда отлична. Общо взето момчетата са по-силни в математическите разсъждения, в мятането на стрелички и в откриването на геометрични фигури и сложни образци и ротационни предмети. Момичетата са по-добри в запомнянето на разположенията на преместени предмети, във възпроизвеждането на истории и в задачите за прецизност, при които се изисква добра моторна координация. Според момчетата пораженията се дължат на недостатъчно положени усилия, докато момичетата считат, че собствените им несполуки са в резултат на липса на способности. Момичетата са по-предразположени да съчувстват на другите и като цяло са по-способни „да четата чужди мисли“. Момчетата са по-уязвими към печал, раздяла, майчина депресия и тъй нататък, но са склонни да отхвърлят загубата и скръбта.
Някои учени твърдят, че съществуват родови различия, които са изцяло придобити. При повечето култури мъжките индивиди са възприемани като инструментални (самоуверени, борбени, независими), а жените – като експресивни (сътрудничещи, съпричастни, подкрепящи). Но твърдението не е общовалидно. Аргументът е, че някои културни разлики може би произтичат от биологичните различия, но социалните фактори са взели надмощие над тях. Биологията не е съдба. Срещу медиите се хвърля обвинението, че са оказали силно влияние върху развитието на ролята на пола.
През последните 30-40 години възникват множество различни теории за това, как възникват половите различия. Според теорията за социалното научаване в решителните стадии от живота си децата възприемат подходящото за половата роля поведение чрез типа учене: прякото обучение, имитирането и научаването чрез наблюдение. В ролевото си поведение човешките същества могат да бъдат решително мъжествени или подчертано женствени. Или и двете (андрогинен тип), или нито едното (недиференциран тип). Дълго време се е смятало, че андрогинността е „най-добрият“ и „най-здравословният“ компромис. В наши дни тя намира израз в концепцията за „метросексуалнта личност“.