Детска консултация (от 7 до10 г.) (45 мин.) – 40лв.
Поводите децата, юношите и техните родители да посещават кабинета на психолога винаги са свързани със затруднения и проблеми, като загуба на обичан обект, ревност, дефицити във взаимоотношенията, чувство за вина и др. Понякога те сами са намерили информация в интернет, друг път са насочени от близки, приятели, педагози, социални работници, а понякога са задължени да направят консултация чрез санкцията на закона.
Може би е време да се обърнете към специалист ако вашето дете или юноша е:
· станал е по-агресивен (спрямо родителите, другите, себе си);
· среща трудности при отделянето от мама и татко;
· има промяна в храненето (отказ от храна);
· спи неспокойно, бълнува, буди се често, изпуска се по време на сън;
· не желае да играе и общува;
· не довършва работата си докрай;
· боледува много често;
· има конфликти със съучениците си;
· юношата бяга от дома си;
· употребява наркотици.
Широко разпространен предразсъдък е, че „децата не разбират“ и нямат причини да страдат, че те са щастливи поради самия факт, че са деца. Смята се, че страданията достъпни за възрастните са недостъпни за децата. Дори се изказва мнение, че детето „няма право“ да страда, защото възрастните правят всичко за да „забрави“ и да се чувства добре.
Децата страдат много по-често, отколкото предполагаме, но възрастните (близките им) не винаги разпознават това страдание. Те имат проблем да бъде чуто тяхното желание, да бъде зачетен изборът им. Когато нямат друг достъпен „език“ за това, което е в основата на тяхното страдание, децата и юношите го „казват“ чрез актове, които говорят вместо тях – като се започне от проблеми с храненето и чести боледувания, през агресивни прояви и провали в училище, до употреба на дрога и опити за самоубийство.
Когато се отнася до работа с деца, първата консултация в моя кабинет винаги включва двамата или поне единия родител. Това помага за изграждане на терапевтична хипотеза за детето и хода на срещите с него, позитивиране на предубежденията на родителите и разясняване на принципни работни идеи.
Консултативната работа с родителите е работа за детето. В крайна сметка справедливостта и последователността на отношението, което имат родителите към детето, ще го научат само да си поставя разумни граници, към които да се придържа, дори когато е под натиска на връстниците си.
Пред детето не комуникирам проблематично, а му давам възможност то да изрази своята уникалност. Много често се налага психологичната работа да е повече с родителите на детето, отколкото със самото него.
Какво иска детето в първата среща с консултанта?
Най-често нищо. Неговият въпрос би бил: „Какво иска този човек (психологът) от мен?“ Детето идва, защото родителите го водят. То рядко има собствено искане за консултация. Добре е родителите да обяснят на детето къде отива и какво го очаква в кабинета на психолога като направят това с подходящи за възрастта му думи и в зависимост от разбирането на собствената им позиция. По този начин намалява страха от неизвестността.
В работата си с деца използвам игрови методи (представляват различни игри, които имат влияние и въздействие върху психиката на детето с психично страдание); драматизации (обикновено става дума за изиграване на сюжет, който е близък до психичния проблем на детето), куклотерапия (сюжети с кукли), рисувателни методи (ползват се най-различни средства за самоизразяване и за отреагиране на преживяванията).
Все по-често се случва юноши сами да се обърнат към мен за психологично консултиране. Когато се отнася до консултиране на юноши, те посещават сами кабинета ми, но в процеса на работа почти винаги каня и родителите им, които задължително са предварително уведомени за нашите сесии. Не допускам провеждането на срещи с родителите без знанието на юношата, който е заявил желание за консултиране или е направил пълна консултация. Провеждането на такива срещи има значението на „заговор“ и минира развитието на консултативната практика.При индивидуалната юношеска консултация използвам когнитивни методи за формиране на широк спектър от интереси, формиране на способности, укрепване на самочувствието, развитие на способността за правилно самооценяване, методи за решаване на междуличностни конфликти и осъзнаване на слабости и проблеми.
Консултативната работа приключва, когато се изпълни целта на психолога – да очертае проблема и да предложи продължаване на работата, насочване към друг специалист или да обяви края на консултативния процес, тъй като в резултат на консултирането са настъпили промени, които удовлетворяват родителите и детето.
