Юношата и любовта

 Човешкият живот може да се разглежда като серия от сезони – всеки сезон има своето време, той е важен когато е в правата си. Никой сезон не е по-добър или незначителен; всеки има своето място и допринася за специфичния характер на целия жизнен път. Младостта е периодът, в който индивидът е с инстинкт за саморазвитие, себеизразяване и себеприемане. Целта му е достигане на уникалност, оригиналност. Изисква се интеграция на Аз-а,  а резултатът е толерантност към себе си и другия.  В този период младият човек с цялото си същество търси смисъла и достойнството на любовта. Любовта е една от емоциите, които човек изживява най-дълбоко, трайно и цялостно. В истинския си смисъл тя се отнася към определена личност от другия пол и е най-пълноценна при наличието на взаимност. Изразява се в повишен интерес към любовния обект, в силна спонтанна ангажираност към него. Благото на любимия човек става по-силен мотив на поведението от собственото благо. Да бъдеш полезен за него, това става лична потребност и лично щастие. Любовта поражда стремежа към близко общуване с любимия човек.
През периода на младостта любовта  има силата да утвърди безусловното значение на човешката индивидуалност в другия и в себе си, действително спасява от неизбежността на смъртта и изпълва с абсолютно съдържание живота. Тази любов е важна не като едно от чувствата на младия човек, а като пренасяне на целия му жизнен интерес от себе си в другия, като преместване на самия център на личния живот. Младостта е този етап от човешкия живот, в който личността се стреми да обедини собствената си идентичност с тази на друг човек. Тъй като истинското себеразкриване и взаимността правят човека нараним, задължително условие тук е здравото чувство за собствена идентичност. Любовта е качество, което набира сили през този период. Тя има за задача да запази целостта на личността. Явява се действена сила, която срутва преградите между две същества, съединява ги едно с друго и ги кара да превъзмогнат чувството за изолираност и отделеност, като им позволява да бъдат самите себе си съхранявайки своята цялостност. При любовта е налице парадоксът, че две същества стават едно цяло, обаче си остават две.
Основните културни представи за този период са изграждане на компетентност за създаване на интимни отношения. Психосоциалната задача за постигане на интимност не е само сексуална задача, а и постигане на взаимност в различни ситуации и роли; създаване на автентични любовни отношения. Младият човек е ангажиран в непрекъснати опити за свързване с другия, което води до емоционално-нравствена интимност. При неуспех той ще се оттегли в изолация, самота или ще изгради епизодични, повърхностни и формални отношения.
При успешното решаване на конфликта интимност-изолация егото придобива витална сила, наречена любов. Основен потенциал за младите хора става даването и получаването на обич. Емоционалното инвестиране през този период развива способността в един следващ етап от живота човек да преодолее егоцентричността си и да развие добродетелта свързана с полагане на родителски грижи и любов към близките си хора. През своята младост, личността изпитва потребността да дава и получава обич. Задоволяването на тази потребност превръща младият човек в практик, изобретател, обновител на етическа сила. Това е времето на романтичната любов, а основни ценности са любов и труд. Според някои психолози, когато Фройд е казал любов е имал предвид щедростта и на гениталната любов. Половата интимност често предхожда способността да се създаде истинска и взаимна психо-социална интимност с друг човек. Достига се истинска полова зрялост. По този начин младият човек по-лесно си позволява себеотдаване и взаимност, които се изискват от интимните връзки, от страстните сексуални съюзи. Свързването с другия предполага разделяне със себе си, т.е. в такова сливане рискуваш да загубиш мъчително придобитото чувство за идентичност. Но за да я загубиш най-напред трябва да имаш такава.
Младостта без любов често е горчива, защото неспособността да се спечели интимност води до неувереност в собствената самотъждественост. Тогава егото губи своята сила и резултатът е дистанциране от другите, готовност за отхвърляне, игнориране и унищожение на тези хора и сили, чиято същност изглежда опасна за собственото съществуване. При истинската интимност индивидите включват в своята собствена идентичност хората и нещата, които обичат. Липсата на любов през младостта може да доведе до присъединяване към анти-обществени групи. Когато потребността от даване и получаване на обич не се удовлетворява, младежите се превръщат в девианти с различни ангажименти. Не приемат етическите стандарти в обществото като перспектива на индивидуалното развитие. Откриването на съзидателната интимна любов в периода на младостта дава висш израз на могъщество. Чрез самия акт на даването, младият човек преживява своята сила и власт. Той се чувства преизпълнен, щедър, жив. В противен случай, няма да успее да превъзмогне зависимостта, нарцистичното всемогъщество, желанието да използва другите, или пък да трупа. Ще му липсва онези увереност и смелост, които водят до постигането на поставените във времето житейски цели. Липсата на тези качества ще го превърнат в човек, който се страхува да се отдава – значи и да обича.
Откривайки интимната любов в периода на своята младост, човек решава фундаменталния въпрос: как да преодолее отделеността и самотата и да постигне своята цялостност. Тази цялостност носи името любов и не възниква случайно, защото се явява резултат от осъществяването на вътрешната способност на човека да обича. В интимния свят на двама млади, любовта се явява преживяване на собствения свят на личността и е част от нейната моралност. Полето на тази моралност е очертано от взаимоотношенията в общността – на Аз-а към себе си, на Аз-а към Любимия и на Аз-а към всички хора. Липсата на любов по време на младостта ще доведе до криза в удовлетворяването на определени психологически нужди, защото личността може да се развива успешно само в споделено удовлетворяване на потребностите от копнеж, познание, топлина, обич, разбиране и съпреживяване.