  
|
Приказката в живота на детето Приказките, така обичани от всички, отдавна вече не се смятат за сантиментални истории за деца, изпълнени със страховити обрати. В противен случай те не биха се радвали на толкова дълъг живот. А, както е известно, приказките датират от прастари времена, без дори да се знае началото на тяхното създаване, но продължават да се използват. Има приказки за малки деца и за възрастни. Те препращат към мита, съхранен в колективното несъзнавано на човечеството. Но митът не само като притча, като устно предание, а като архесимвол, такъв, какъвто той съществува в несъзнаваното на всеки човек, и следователно – като част от колективното съзнание. И понеже това прасъзнание е безсмъртно, те също стават непреходни, колкото скептично или нихилистично да е настроен нашият съвременник. В приказките е заложена дълбока символика. Да се разтълкува тази символика е вълнуващо преживяване. Неочаквано добре познатите ни и не толкова познати приказки добиват съвършено друг смисъл. Научаваме за устройството на човека от психологическа гледна точка, за неговото развитие и за „посвещенията“ до които го води животът. Чрез приказките детето успява да преживее по-лесно неща, които по-късно в реалния живот не могат да му бъдат спестени – развод, раздяла, смърт. Следвайки пътя на героя от приказката и стигайки до щастливия и край, детето получава надежда, че ще оцелее в труден момент. Приказката внася ред в хаоса, внася ред в чувствата на детето. Чрез нея малкият човек се научава на един от най-важните уроци: да отлага удоволствието. Приказките помагат на Аза да подсили своите принципи и да се структурира несъзнаваното. В детска възраст Аза все още е много слаб и тепърва му предстои да утвърди своята „сила на присъствие“, защото в различните ситуации все още му е трудно да устои на удоволствието. Отлагайки удоволствието по-късно детето ще получи по-голямо удоволствие и то с бонус. При най-малките деца, приказката помага за справяне с раздялата. Приказният материал е увличащ, пространството е безопасно, детето намира път или т.нар. „преходно пространство“ чрез което преодолява раздялата с любимите хора. Например: „Маша и мечокът“, „Вълкът и седемте козлета“. Приказката е начин детето да се справи със силни афекти, като гняв, вина, страх. Гневът при детето е много силен, когато му се отнеме нещо. В приказката то се изправя срещу някой, който го лишава от нещо, което то силно желае. Вълшебният дар, е наградата, за която си струва детето да положи усилия и да се справи с трудностите, които живота му поставя. В реалния живот ние сме приели различни роли от една и съща приказка (легенда, мит, история, роман...) и рано или късно, както в приказките, част от сценария се разиграва. В живота на красавицата винаги присъства едно чудовище, ужасно грозно на външен вид, но добро по душа. Присъства също така и слабият баща, заради когото красавицата трябва да се пожертва и да се омъжи за чудовището (или жабока). Алчните сестри, мащехата са навсякъде около нас като символ на гордостта и завистта. Във всяка жена, която е позволила в детството си на живототворящия огън да загасне, посипан от пепелта на мъките и от липсата на майчина ласка, и е забравила за душевността си през годините се е родила по една Пепеляшка. По любимите приказки можем да определим кои ще бъдат нашите житейски проблеми, кои ще бъдат нашите спътници в живота, но също така и какви стратегии и тактики за решаването на житейските си проблеми да изберем. Например: Снежната кралица ще играе ролята на фаталната жена в живота на мъжете, а Герда ще стопля вледенените мъжки сърца. Чудовището и жабокът ще чакат някоя принцеса да ги целуне, за да се превърнат в красиви принцове. Всеки е обграден от най-вярната стража – седем джуджета: усърдие, чистота, взаимопомощ, приятелство, любов, воля, благоразумие и т.н. Тези добродетели от действителността помагат на усъвършенстващият се човек да израства и себеутвърждава. Животът може да се разглежда като „реална приказка“, като „театър“ или като „филм“. Ролите, които играем са различни: учители и ученици, ергени и семейни, млади и стари. Мъже и жени и така нататък... Мощното влияние на приказките е именно в символното значение, чрез което можем да правим психологически анализ на преживяване, емоция и ролево поведение. Чак до XVIII век е било съвсем в реда на нещата приказки да се разказват не само на децата, но и на възрастните. Днес като че ли тази традиция постепенно се завръща във вид на новаторска психотерапевтична практика. Използването на приказки за решаването на лични проблеми е ново направление в психотерапията. Приказката притежава психотерапевтичен ефект, тъй като в нея абсолютно винаги се намира изход от проблемна ситуация, а слабият или ощетеният герой в края на повествованието се трансформира в силна, успяваща и самоактуализираща се личност. В някои случаи е много по-полезно да представиш своята житейска история във вид на приказка, вместо да търсиш готов приказен сценарий.
|
| 2024, Всички права запазени. Политика за защита на личните данни |