Галина Тодорова - Психолог Варна

Невроза и безработица


 Специалистите смятат, че когато човек е лишен от възможността да работи, обикновено изпада в апатия, а не в депресия. С времето безработните губят своята инициативност и стават все по-апатични. Но тази апатия не е безобидна. Тя прави хората неспособни да поемат подадената им ръка. Безработният преживява незапълнеността на времето си като вътрешна, мисловна празнота. Тъй като бездейства той се чувства безполезен. Тъй като няма работа, мисли че животът му е изгубил смисъл. Така безработицата става благоприятна почва за развиване на невротично заболяване.
Понякога безработицата е средство за постигане на определена цел. Например случаите с хора, при които и преди е била налице невроза и благодарение на безработицата тя само  е рецидивирала. Факт е, че безработицата подхранва неврозата, превръща се в нейно съдържание. В подобни случаи безработицата е добре дошла за невротичния, който прави от нея оправдание за всичките си житейски неуспехи (а не само за професионалните). Тя служи за изкупителна жертва върху която се хвърля цялата вина за „пропиления“ живот. Собствените грешки се превръщат в съдбовни последици от безработицата. Обстоятелствата позволяват на безработния да живее някакъв „временен“ живот и го изкушават да се отдаде на един временен начин на съществуване. Той смята, че от него не трябва да се изисква нищо, и сам не изисква нищо от себе си. Съдбата на безработния сякаш снема отговорността му пред другите, отговорността му пред живота. Всички неуспехи във всички области на живота се извеждат от тази съдба. Изглежда има нещо утешително в това човек да си мисли, че обувката го стиска на едно единствено място. Когато всичко се извежда от една единствена причина, при това такава, в която се вижда пръстът на съдбата, то тогава на човек не му остава нищо друго и той не трябва да прави нищо друго, освен да чака въображаемия момент, когато същата тази причина ще поправи всичко.
Неврозата на безработния съвсем не е онази безусловна съдба, за каквато се опитва да я представи невротичният. Не е задължително обаче безработният да стане невротичен. В такива случаи проличава, че човек може и иначе, че може да решава дали да подчини душевния си живот на силите на социалното, или не, защото има и друг тип безработни. Това са хора, принудени да живеят при същите неблагоприятни икономически условия като страдащите от неврозата на безработния, но въпреки това не стават нейни жертви, те не са нито апатични, нито депресирани и дори са съхранили известна ведрост и оптимизъм. Причината за това е, че тези хора не бездействат. Те са например доброволни сътрудници в обществени организации, младежки съюзи и др. Това са хора, които осмислят използваното време и изпълват със съдържание съзнанието си. Схванали са, че смисълът на човешкия живот не се изчерпва с професията и, че всеки човек може да е безработен, но да не му се налага да води безсмислен живот.
В основата на неврозата на безработния е погрешното схващане е, че единствения смисъл на живота е в професионалната реализация. Защото безпогрешното отъждествяване на професията с житейската задача на човека неизбежно кара безработния да се чувства безполезен и излишен. Неврозата на безработния не е непосредствена последица от безработицата. Вярно е по-скоро обратното безработицата е следствие на неврозата. Защото не е трудно да се разбере, че неврозата оказва обратно въздействие върху социалната съдба и икономическото положение на страдащия от нея. Безработицата и професионалните занимания могат да бъдат използвани еднакво за постигане на невротични цели. 
Невротичното приложение трябва да бъде разграничено от  правилното отношение към работата, а именно тя да остане само средство за осмисляне на живота. Защото достойнството забранява на човека той да деградира до средство в работния процес, до средство за производство. Възможността да се работи не е всичко, тя не е нито достатъчна, нито задължителна, за да бъде нечий живот изпълнен със смисъл. Някой може да има възможността да работи и въпреки това да не води смислен живот, а друг да няма тази възможност и въпреки това да успява да придаде мисъл на живота си. Същото важи и за умението да се наслаждаваш и да си доставяш удоволствия. Така, че не е чудно, че този който търси смисъла на живота в една определена област всъщност го ограничава. Безсмислено и невротично е да се жертва работоспособността в полза на способността за наслаждения и обратно. За подобни хора е подходяща мисълта на Алис Литкенс: „Ако липсва любов, работата се превръща в сурогат, когато липсва работа, любовта се превръща в опиат“.




2023, Всички права запазени. Политика за защита на личните данни