Между два свята

„Наркоман“ е дума носеща стигмата на „отхвърлен“, „пропаднал“, „обречен“. Звучи грубо и нараняващо. В стремежа си да бъде по-щадящо, обществото ги нарича „зависими“. Зависимостта на тези хора е към вещества, причиняващи физическа и психическа зависимост с последващи други здравословни увреждания.

Човешкият свят е наситен с преживявания и емоции, причиняващи ни болка, тъга, самота и страх. И въпреки, че осъзнават своята крайност, хората преодоляват пределите си и постигат своето себенадмогване. Тези, които не успяват попадат в един друг, нереален свят наречен „свят на зависимите“. Това е светът където няма болка, тъга и разочарование. Тук ти се чувстваш силен, обичан, приет и признат. Животът е прекрасен и не ти се налага да решаваш проблеми, защото веществото (под вещество да се разбира: алкохол и наркотици) те кара да забравиш, че съществува само един истински свят – този в който се раждаш, бориш се, създаваш и накрая умираш.  Не приемайки този факт, човек започва да бяга и да търси убежище в измислени реалности.

Зависимият дълго не иска да повярва, че попадайки в света на зависимите го чака много болка и тъга. В началото за него всичко е толкова цветно и спокойно. Той вярва, че е господар на своите желания и решения. Вярва, че когато пожелае ще се върне в действителността и ще бъде като другите. Но всъщност защо да го прави? Кому е нужно това?  Наркоманът се качва на вечната и неспираща цветна въртележка, която предлага такова щастие, което той никога не е изпитвал в света на обикновените хора. И някак неусетно шарената въртележка се завърта все по-бързо и по-бързо. Не издържайки на нейното темпо той иска да слезе, но не може и се принуждава да скочи. Скачайки, пада и се удря лошо. Понякога раните от този скок са толкова големи, че причиняват смърт. Ако остане жив, наркоманът или алкохоликът в началото е много объркан и изплашен, защото се намира на границата между два свята. Светът на зависимите му е до болка познат, но неговата персона вече не може да оцелее там. Светът на реалността му е чужд и негостоприемен. Хората от този свят се страхуват и гнусят от него. Тогава наркозависимият започва да изпитва силен гняв. Гняв към света, другите и себе си. Не знае какво да прави. Търси помощ, но рядко успява да получи адекватно решение на проблема си.

Всеки човек има право на щастлив и пълноценен живот. Истинското щастие може да бъде открито само в реалния човешки свят, а не в този на дрогата, алкохола и други вредни зависимости. Трудно е да се направи крачката към промяна, но направиш ли я веднъж ще почувстваш онова така сладко, но забравено чувство на гордост от самия себе си и всеки път, когато изричаш думите „Аз съм чист“ ще се чувстваш победител.