Галина Тодорова - Психолог Варна
0885/ 298 994
гр.Варна
9000, Чайка, бл.50, вх. Б
todorovagalina65@gmail.com


Любовта след раждането на бебето


Голяма част от бъдещите родители живеят с идеята, че щом веднъж бебето се роди, всичко ще си бъде постарому – жената ще си възвърне фигурата, ще кипи от енергия и ще обгрижва любимия си. А той съответно, ще продължава да се весели с момчетата, ще гледа необезпокояван любимите си спортни предавания и ще реализира всяка идея, която му дойде на ум. За много двойки обаче любовта след раждането на бебето се превръща в истинско предизвикателство. Причините са комплексни, казва психологът Галина Тодорова:Раждането на бебето е съпроводено с най-много промени. Като силно открояващо се събитие в живота на жената, то е свързано с промяна на личността. Тези промени са най-значими в отношенията с партньора и социалния статус. За разлика от бащата на детето у жената по-явно се променя идентичността. Тя се усеща се като загуба – загуба на контрол, на елегантна фигура, чувства се по – малко атрактивна. Промените след раждането се отразяват непосредствено върху психоемоционалното състояние на майката и на останалите членове в семейството.  Добре е бъдещите родители да знаят какви промени ги очакват за да вземат адекватни мерки за тяхното преодоляване.
Психоемоционалната подготовка за посрещне на бъдещия член започва още по време на бремеността. Емоционалният фон при бременната жена се променя много бързо – редуват се страх, радост, объркване, понякога тъга, но винаги  има една неизвестност какво ще се промени когато се появи бебето. Жената знае, че промяната е неизбежна – промяна във физиката, в емоциите, в съзнанието. Когато бременността е за първи път, очакването е съпроводено с любопитство, радост и тревога едновременно. Мисълта, че в най-скоро време ще се появи още един член на семейството, най-често радва бъдещата майка. В повечето случаи заедно с таткото се обсъждат планове и се предприемат действия за осигуряване на удобство и комфорт на бебето. 
Много е важно да се споделят страховете и притесненията с най-близкия  човек, защото по-този начин тяхната интензивност намалява. Бременната жена е податлива на внушение много повече, отколкото е характерно за нея преди настъпването на бременността. Това е така, защото биологичната и роля е да съхрани плода и да успее да го предпази от всички неблагоприятни въздействия. Ето защо е добре бъдещата майка да не се рови много в интернет сайтове, където някои жени споделят за неблагоприятен изход от бременността. Отговорите на въпроси, отнасящи се до тревогите и страховете, могат да бъдат получени от подходяща литература или професионалист.
 Бащата по време на бременността също играе важна роля за развитието на бебето и оформянето му като личност след раждането. Някои татковци смятат, че след като нямат пряка физическа връзка с бебето, докато е в майчината утроба, те не могат да се свържат с него по друг начин. Това ги провокира да се чувстват понякога изключени от тайнството, в което майката е главен участник. Макар и индиректно, те могат да се свържат с бебето. Техният успокояващ глас, ръцете, с които галят корема на мама са неща, които носят спокойствие и сигурност на малкото човече. Правени са експерименти, в които след установена бурна реакция на бебето в утробата, когато таткото заговори с нежен и любящ глас, то се успокоява и укротява. 
Когато дългоочакваният ден настъпи и бебето се появи на бял свят е много важно от самото начало майката и бащата да си поделят тревогите, трудностите, безсънните нощи. Ако няма татко е хубаво да се намери близък човек, който да споделя най-вече безсънните нощи, защото те се оказват един от най-големите проблеми. Първите дни на майката у дома  с бебето обикновено са малко напрегнати. От една страна тя трябва да свикне с майчинството и с присъствието на малкия човек в къщи, а от друга – да преодолее чувството за несигурност, присъща за повечето млади родители, за да се справи  с някои неприятни моменти. Много е важно майката да се грижи за себе си в периода след раждането, особено през първите от две до четири седмици, след като с бебето се прибере у дома. 

Полезни съвети:

Хранене - Начинът на хранене е в тясна връзка с психоемоционалното състояние на майката. Ако обърнем внимание и вникнем дори и в семантиката на езика ни, можем да прозрем много истини – казваме „глад за любов”, „глад за смисъл”. Всичко това не е случайно. Психиката и тялото ни са свързани и постоянно си влияят. Както съзнанието ни може да се опита да замени глада за любов с ненаситно хранене (ненаситно, защото каквото и количество да погълнем, то няма да запълни дупката, която има нужда от качествено различна храна), така и онова, което поглъщаме може да провокира химични процеси, които да доведат до определени емоции и настроения.

Почивка – За да си почине майката е много е важно да се използват часовете, в които бебето спи. Да не се пренебрегва факта, че триадата: бебе-майка-баща в периода след раждането има нужда от подкрепата на трети човек. Обикновено за България това е майката на родилката. Хубаво е тя да поеме част от домашните задължения.
Въпреки получаваната помощ може да се установи, че родилката плаче повече, отколкото преди. Добре е да се знае, че плачливостта през този период също е напълно нормална. Младата майка може да се чувства изнервена, дори и когато всичко е наред, особено 2-3 дни след раждането. Това е така наречената след родилна меланхолия, която се случва на 70% от всички майки по света. Вероятно се дължи на изменените нива в хормоните на бременността. Това емоционално състояние отшумява до няколко седмици. През този период е хубаво да се говори с близките, да се споделят  чувствата. Може също да се пусне хубава музика, да се гледа весел филм, да се организира среща с приятели. Ако настроенията пречат на ежедневните дейности или продължат повече от няколко седмици, вече може да се говори за след родилна депресия. Тя засяга 10-15% от родилките и може да включва чувства като отчаяние и безпокойство. Полезно е да се знае, че след родилната депресия освен майките може да сполети и бащите. И се изразява по същия начин – смяна на настроенията, почти постоянно чувство на тъга, обърканост. Най-важното в този момент е, партньорът да усети емоционална подкрепа и непоклатимата воля за борба за съвместно бъдеще. 

Консултация с педиатър – Важно е да се пита педиатъра за всичко, което кара родилката да се чувства несигурна и неподготвена по въпроси свързани с възстановяването след раждането, кърменето, и къпането на бебето. Той ще я насочи за какво да бъде по-внимателна и наблюдателна.

Очаквани промени в двойката.

Често, с появата на бебето в двойката настъпват промени и магията от създаването на новия живот е туширана от прозата на ежедневието. Според статистиката най-много семейства се разпадат именно след раждането на първото дете. Любовта и романтиката минават на заден план, и отстъпват място на любовта и вниманието към новия член на семейството. Индивидуалните и взаимни нужди се трансформират в абсолютно себеотдаване за потребностите на бебето. Общуването между двамата партньори започва да се върти около борбата със стреса от безсънните нощи и постоянния плач на мъника, около неудовлетворението, раздразнението и емоционалната нестабилност вследствие на рухналия, иначе организиран живот. Към всичко това се добавя и чисто физиологическия дискомфорт, който жената изпитва в слабините си в продължение на няколко седмици след раждането – дискомфорт, който не и позволява да бъде пълноценна както в рутинните си действия, така и в интимните контакти с любимия мъж. Отделно промяната в хормоналното ниво играе ролята на „убиец“ на сексуалното желание. Често жената се чувства зле заради излишни килограми и промени във фигурата. Вероятно е мъжът да се чувства неловко да поеме инициатива за интимност, защото се притеснява да не нарани жена си, виждайки умората и нежеланието  в очите и.  Липсата на пълноценен сексуален живот е една от основните причини напрежението между партньорите да се изостря, и те да се отчуждават един от друг. Ето защо не бива да се допуска да се спи в отделни легла и в отделни стаи. 
Целият този драматизъм може да бъде избегнат, а любовта съхранена. Най-големият подарък, който родителите могат да направят за своя наследник е да поддържат силна и здрава връзка помежду си. Проявата на взаимно търпение  и разбиране в този критичен за взаимоотношенията период е начин любовта да се съхрани и след раждането на бебето. Да се отделя време един за друг – дори и мисията да изглежда невъзможна. С малко чужда помощ (баби, дядовци, приятелки с опит) двамата партньори ще успеят да откраднат малко време насаме. Ако пък няма такава опция, то трябва да се възползват максимално от моментите, в които бебето спи. Домашните задължения могат да почакат. Да правят всичко, което могат да правят заедно. Така не само ще се освободят от стреса, но и ще си припомнят идиличните моменти във взаимоотношенията. Нека не се допуска грижата за бебето да обсеби съзнанието. Партньорите да определят време от денонощието за разговор и и да се придържат към него дори и в този момент да майката да кърми бебето. Мнозина казват, че разговорът по време на кърмене, засилва семейните връзки. Нека обаче темите на които се разговаря, да са различни от тези за пълни памперси, повръщано и колики. Партньорите да се научат да се изслушват с внимание и разбиране, да изразяват ясно нуждите, чувствата и очакванията си, да споделят надеждите, страховете и мечтите си. Преглътнете егото си и опитайте отново, защото става въпрос за вашето щастие, щастието на партньора и детето ви. Важно е да се знае, че едно дете прави дома съвършен, но този дом няма да издържи, ако основите му (вашата връзка) не е достатъчно силна.
Веднага след раждането, още от първите мигове започва един важен период за майката и новороденото, който природата е заложила с цел създаването на онази неразривна връзка, която ще позволи привързването между двамата и отглеждането на малкия човек. Привързаността е резултат от процеса на свързване, който се случва между детето и обгрижващия го през първите няколко години от живота на детето. Първата година е година на нуждите. Основните потребности на детето се изразяват в докосване, визуален контакт, движение, усмивки и хранене. Когато бебето има някаква потребност, то я изразява като плаче. В идеалния случай обгрижващият е способен да разпознае и удовлетвори възникналата потребност. Благодарение на това взаимодействие, което се случва много хиляди пъти през годината, детето изгражда представата си за света като безопасно място и формира доверие към него. Чрез създадената емоционална връзка, то се чувства овластено в средата си и изгражда сигурна база, от която да изследва света уверено и ефективно. За да придобие бебето усещане за себе си и майката да се чувства наградена за обгрижването е изключително важно да се случи такава привързаност. Бебетата сигнализират за своите нужди като се плачат или се усмихват и реагират, когато ги прегръщат или държат, като се притискат и гушкат в майките. Майките съответно влизат в тази церемония, която се състои само от тях двамата, чрез своя собствен репертоар от обгрижващи поведения. Това взаимно преживяване да бъдеш в синхрон социално и емоционално показва удоволствието, което и бебето и майката преживяват от комуникацията лице в лице. Отчасти чрез тази синхронност бебетата се научават да изразяват и разпознават емоции, и така развиват някои основни умения за социално взаимодействие. Когато първоначалната привързаност липсва, децата не развиват способността да създават и поддържат любовни, интимни връзки. Те растат без усвоената способност да се доверяват и без вярата, че светът е добро място и другите ще се грижат добре за тях. Прекарването на много време заедно веднага след раждането и дните след това позволява на естествените механизми, които стимулират привързването на бебето да заработят и да се синхронизират с интуитивните, биологически заложени механизми на майката да се грижи за бебето. Ранните седмици и месеци са един много чувствителен период, в който майката и бебето трябва да бъдат заедно. Тогава се изграждат основите на взаимоотношенията, както и отношенията на бебето  с околния свят. Периодът от няколко седмици след раждането е с много по-голяма значимост от самото раждане за установяване и изграждане на емоционалната връзка майка-бебе. 

По-големите деца.

Ако в семейството има по-големи деца, трябва да се направи всичко възможно те да бъдат приобщени към общата радост и грижи за новия член на семейството. Родителите да отделят достатъчно време и внимание, като подготвят детето за пристигането на по-малкото му братче или сестриче. Нека има повече дискусии и търсене на общи решения - за името на бебето, за дрешките и играчките, които трябва да се набавят и т.н. Така по-голямото дете ще се почувства по-значимо и няма да страда от липса на внимание и обич.
Много е вероятно в първите дни, след прибирането у дома детето да се чувства напрегнато, да стане по-агресивно и ревливо. Не е добре да има притеснение, а проява на разбиране. Всеки човек изпитва такива чувства в определени ситуации. Откривайки ревността и тревогата на детето не се плашете, защото така само ще засилите неговата обърканост. Останете спокойна и разговаряйте с него. Тук е добре да се включат таткото или друг член на семейството (баба, дядо), които да прекарват повече време с него. По този начин детето ще се научи да приема други значими обекти. Може да се въведе и преходен обект (при по-малките деца).
Психоемоционалната  устойчивост в една връзка се дължи на усилията, които полагат двамата партньори. Не е лесно, но любовта след раждането на бебето може да бъде също толкова магическа и изпепеляваща, колкото е била и преди това. Позволете на взаимоотношенията си да запазят частица тайнственост, разширете границите на креативното си въображение и плувайте в извора на взаимната си обич и страст, защото  вие двамата сте отговорни за живота, израстването и щастието на едно малко човече.





2021, Всички права запазени. Политика за защита на личните данни