Галина Тодорова - Психолог Варна

Какво е любовта


Говорейки за любовта хората смятат, че от само себе си се разбира за какво става дума и неусетно се стремят да уточнят обекта и, допълвайки „любов към…“ Още в началото си любовта пожелава безкрайността не само по начина, по който истината и красотата могат да го направят, но също като обединява в себе си цялата симфония от ценности. 

В любовта обичаният се възприема като неповторимото в своето съществуване и уникално по своята същност същество. Обичания е незаменим за обичащия, без причината да е в нещо направено или постигнато от него. Обичаният няма заслуга за това, че в любовта са осъществени като ценност уникалността и неповторимостта на неговата личност. Любовта не е „заслуга“, а милост.
Но любовта не е само милост, а и магия. За обичащия тя омагьосва света, придава му допълнителна ценност. Любовта усилва чувствителността на обичащия към смисъла и ценностите на живота. Така в своята отдаденост на някой обичащият претърпява вътрешно обогатяване и за него целият космос става по-смислен и блестящо незаслепяващ. Защото любовта не заслепява, а дава очи – очи за прекрасното. Към милостта на това да си обичан и магията на това да обичаш се присъединява един трети момент: чудото на любовта. Чрез това чудо се осъществява появата на бял свят на една нова личност, която от своя страна също крие в себе си тайната на неповторимостта на своя живот: детето!
Любовта е повече от емоционално състояние. Тя може да надживее смъртта на любимия човек. Истински любящият не е в състояние действително да схване смъртта на любимия – той може да я схване толкова малко, колкото и собствената си смърт. Любовта е независима от телесното. Дори за любовта между половете сексуалното не стои на първо място, не е самоцел, а средство за изразяване. За влюбеният външният вид на любимия човек се превръща в символ на нещо, което е скрито зад него и се проявява във външното, но не се изчерпва с него. Истинската любов не се нуждае от телесното за да се пробуди и реализира, но прибягва до него и в двата случая. За истински обичащия сексуалната връзка е израз на духовно отношение, каквато всъщност е неговата любов или както за влюбения тялото на партньора се превръща в израз на неговата духовна личност, така сексуалният акт се превръща в израз на един духовен стремеж.
Смисълът и достойнството на любовта като чувство се състои в това, че ни кара действително с цялото си същество да признаем на другия безусловното, централно значение, което по силата на егоизма усещаме единствено в самите себе си. Любовта е важна не като едно от нашите чувства, а като пренасяне на собствения ни жизнен интерес от себе си в другия.
Да живееш в любовта като че ли изключва всичко останало. Но за нас, хората, е невъзможно да живеем само благодарение на любовта, защото постоянно се отклоняваме и объркваме. Истинската любов е търпелива, не завижда, не превъзнася, не се гордее, не се сърди. Любовта е щастие, което завладява тялото и душата и което укрепва, когато вижда другия, без да иска да го променя. Това, което е по-важно от характера на другия, е щастието, което изпитвам до него, и неговото щастие до мен, удоволствието да съм с някого, който се грижи да ми е добре, който долавя от какво се нуждая и се радва да ми го даде – ето това е любовта.




2023, Всички права запазени. Политика за защита на личните данни