Как и защо се разделяме

Някои хора си мислят, че отношенията между двама души трябва да бъдат оставени сами да се развиват, защото ако една връзка изисква много усилия, човек би трябвало да се запита  дали наистина е добра. Според мен в началото връзката трябва да има някаква естественост, свързана с добрите взаимоотношения, при които докато траят, нито една от страните не изпитва съмнения. С времето нещата се променят и е добре всеки от партньорите да направи необходимите стъпки за запазване на равновесието и спокойствието в тази връзка. Изисква се търпение и толерантност, изглаждане на нечии „остри ръбове“, разбиране за това какво чувства и от какво има нужда другият.
Проблемите във взаимоотношенията пълнят както страниците на женските списания и телевизионните сериали, така и кабинетите на психотерапевтите. Краят на една връзка може да бъде тъжен, да носи облекчение, да струва скъпо – когато общите финанси трябва да бъдат разпределени – или да доведе до пълно объркване. Една връзка може да приключи по всевъзможни причини. Динамичните промени, изчерпването на любовта, всекидневните конфликти или странична любовна връзка могат да предизвикат недоволство. Раздялата може да бъде свързана с намиране на нов дом, както и с отдалечаване от някого, с когото си споделял много неща. Гняв, дори ярост не са необичайни, както и вина, разкаяние, страх, несигурност и отхвърляне. Емоциите стигат връхната си точка и могат да се окажат трудно контролируеми. Понякога предизвикват безсъние, нежелание за професионална изява, търсене на спасение в алкохола и усещане, че си загубил всичко – от финансовата сигурност до стила на живот или ролята на родител.
Някои от ранните знаци, които говорят, че връзката е застрашена са повтарящи се нерешени спорове; чувството, че си незадоволен и нещастен, прекалена ангажираност с интереси и дейности извън връзката, които карат единия партньор да се чувства пренебрегнат, отсъствие на чувства или странична любовна връзка. Улавяйки тези знаци партньорите могат да предприемат мерки за заздравяване на техните взаимоотношения. Но въпреки положените усилия понякога се случва така, че раздялата става неизбежна. Тогава е добре човекът да се подготви за емоционални изблици от всякакъв характер. Хубаво е да приеме помощта от приятелите и подкрепата на семейството си, а ако е необходимо и съвети от кръга към който принадлежи. Ще се справи много по-лесно с раздялата ако забрави миналото и не търси отмъщение или вина.
Понякога единият от партньорите разбира, че вече не е обичан, но не иска да приеме това и всячески се опитва да избегне разочарованието от това откритие. В началото започва да дава всичко,  което другият поиска, стреми се да му угоди, да бъде на безусловно разположение. След това се опитва да предизвика съжаление, защото съжалението също прилича донякъде на любовта. Ако и това не помага и другият остава безразличен, изоставеният стига до там, че кара партньора си да се страхува. Как ли? Със заплахи – заплахи за самонараняване, за лишаване от материални средства, заплахи за отнемане на децата. И тук възниква въпросът: Какво правим когато има деца? 
Как децата ще реагират на раздялата зависи от тяхната възраст и степента на враждебност между родителите. Раздялата може да бъде неочаквана и най-вероятно тогава децата ще страдат най-много. Фантазиите, че родителите им отново ще се съберат, са често срещани, както и страховете, че другият родител също ще ги напусне. На децата често се налага да се справят и с други промени: ново училище, нови приятели на родителите. Проявата на разбиране към техните нужди е нещо много важно. 
Помислете как да осигурите „спасително въже“ за детето или децата си – позволявайте им да прекарват известно време с други възрастни хора, на които имате доверие, съобщете в училище какво се случва. Осведомете се на каква подкрепа можете да разчитате, ако тя е приемлива за вас – юридическа или парична помощ, временно настаняване и т.н. Не крийте от децата какво става в семейството – но не им давайте повече информация, отколкото могат да осъзнаят. Страхът от неизвестното може да бъде далеч по-вреден от истината за суровата реалност. Избягвайте да подронвате репутацията на бившия си партньор и не изисквайте лоялност, която да гарантира изключването на другия родител. Изграждането на нова, макар и различна връзка с бившия ви партньор, съобразена с интересите на детето ви, ще му помогне да преодолее раздялата. 
Има една истина, която е добре да знаем, когато настъпи раздялата. Истината, че винаги можем да живеем без другия, винаги, колкото и да ни е тежко в началото. Ужасно е да вярваш, че не можеш да живееш без него или без нея и че ако те напусне, ще умреш от мъка.