0885/ 298 994
гр.Варна
9000, Чайка, бл.30
todorovagalina65@gmail.com


Как да управляваме времето си ?

  Една от причините хората да срещат трудности при постигането на равновесие и съсредоточаването върху приоритетите са свързани с липсата на време. Жан-Луи Серван казва, че ако подчиниш времето означава напълно да контролираш себе си. Прекаленият контрол върху себе си обаче, води до един нездравословен перфекционизъм. За щастие или нещастие взаимоотношенията на човека с времето не са никак гладки. Например, когато бързаме за автобуса и сме попаднали в задръстване, времето минава непоносимо бавно (никой не обича да чака), но тече шокиращо бързо през почивните дни (за къде ли бърза?).
Животът така се е забързал, че все по-често в речника ни се появяват думи като: бърза закуска, бързи запознанства, бързо четене, бързо възпроизвеждане на видеозапис, бързо сваляне на файлове и т.н. Патината на времето е ценност, но човекът вече не е готов да чака, той е нетърпелив. Ето защо на пазара се продават дрехи от „износен“ дънков плат, изкуствено състарени мебели и дори в хотелите има изкуствено износени – „псевдо -автентични“ – килими. Свещите, църковните камбани и слънчевите часовници са изместени от електрически крушки, цифрови будилници и кварцови часовници. Това ускоряване на темпото е причина за прескачане на времето, което ни е необходимо за „смилане“ на информацията. От това страда животът ни, а често и нашата работа.
 Анализът и използването на времето не е точна наука. Той е свързан с различни проблеми – например, как да се регистрира човешката активност, или как да се справим с присъщия на човека навик да върши повече от едно нещо наведнъж. Имаме на разположение 24 часа всеки ден. Систематизирането на цифрите, отразяващи 24-часовия ден, разкрива, че спим около осем часа, а приготвяме храна и ядем около два часа. Обличането и миенето траят около час. Необходими ни са около десет часа, за да отговорим на биологичните си потребности. Остават три-четири часа за семейството, за развлечения, учене, спорт и т.н. Домашната работа поглъща около час и половина от това време и онези, които отделят час-два за телевизия, могат да бъдат сигурни, че с това се изчерпва всичко. Но в сравнение с нашите предци, ние се радваме на далеч повече време за развлечения от когато и да било. Но защо тогава времето не ни стига и къде отива то? Краде ли ни го някой и кой е той?
Писателят Алек Маккензи разкрива, че крадците на време могат да бъдат външни и вътрешни. Външните крадци на време ни дават възможност да обявим другите за виновни. Някои от тях са: неочаквани и продължителни телефонни разговори; колеги в работата, които ни спират, за да обсъдят проблеми или да за да си поговорят; посетители, клиенти и неочаквани доставчици; слабо обучен и некомпетентен персонал; началникът или няколко началници; бизнес-обеди, лични или семейни задължения; посещения при лекар; уроци по музика и т.н., с децата, домашна работа; покупки и готвене; прекъсване на работа от членове на семейството. 
Вътрешните крадци са резултат от нашите слабости, като лошо планиране или недисциплинираност. Това са объркани и променливи цели и приоритети; липса на дневен план за работа; липса на срокове, които сами би трябвало да си поставим; склонност да вършим прекалено много неща наведнъж, перфекционизъм, безредие, объркване и припокриване на отговорностите, неправилно разпределение на задълженията; излишно внимание към подробностите; закъсняло решаване на конфликти; съпротива спрямо промените; разпиляване на многобройни интереси; неспособност да казваме „не“; нерешителност или прибързани решения; умора, чувство, че не сме във форма.
 Да управляваш времето си не е лесна задача. Човешката психология ни тласка да вършим най-напред нещата, които ни харесват, и да оставяме за по-късно онези, които не харесваме – или никога да не ги свършим. Залавяме се с бързите задачи, преди да свършим изискващите повече време, с лесните – преди трудните, и с онези, с които сме свикнали – преди новите. Освен това, можем да оставим за после задачите, които сами сме си поставили, за да изпълним по-рано поставените ни от друг. Ако човек иска да преодолее всичко това може да опита следните стратегии:
1. Определяне на време за изпълнение на важни задачи. Задачите, които не са включени в плановете за деня, имат навика постоянно да остават неизпълнени;
2.Предимство при решаване на най-важните или спешни проблеми. Не е необходимо това да става според реда, в който те са възникнали;
3.Свършване на определена работа в най-подходящото за деня време, с оглед на оптималната настройка. Например, ако след като станете сутрин ви е необходимо известно време, за да влезете в ритъм, оставете решаването на творчески проблеми за ранния следобед след почивката за кафе. Ако пък сте по-мудни следобед, използвайте това време за подреждане на документи или телефонни разговори.





2017, Всички права запазени.