Как да простим

Актът на прошката може да бъде дефиниран различно: да престанеш да обвиняваш и да негодуваш от някого или нещо; да простиш грешка или лоша постъпка; да освободиш някого от наказание; или да опростиш дълг. Прошката не намалява вредата, която е била нанесена, но тя освобождава от горчивите окови на обвинението. По-лесно е да се каже, отколкото да се направи: „Да се греши е човешко, да се прощава божествено“, казва Александър Поуп.
Криволичещият път към прошката често включва разбирането. Човек може да се почувства по-склонен да прости някаква постъпка, когато разбере защо другият е постъпил така. Прошката, освен това може да обхваща съчувствието, но в никакъв случай опрощаването на едно действие. Способността да простиш – която представлява дълбоко чувство, а не преценка, - не е нещо автоматично, дори и когато би искал да простиш на някого. Понякога трябва просто да бъдеш готов и да чакаш. Някои постъпки изискват няколко дни, за да бъдат простени, други – цял един живот. Когато това стане, често човек може да получи усещане за ново начало, свободата да се продължи напред.
Съществуват ли стъпала по пътя към прошката? Да се простиш с представата, че твоето собствено страдание ще накара другия човек да страда и „ще му даде да разбере“ понякога помага. Някои хора откриват, че последната стъпка при прошката е моментът, в който приемат, че самите те са несъвършени и трябва да им бъде простено, макар да са постъпвали „лошо“ много пъти само за дребни неща, без да са извършили някаква подчертано лоша постъпка.
В същността на прошката лежи свеждането до нула на желанието другият човек да бъде наказан, заради това, което ви е причинил. Хората, които са простили, казват, че са престанали да мразят и в резултат на това изпитват усещане за свобода – нещо като постигане на вътрешен мир и приемане на реалността, на факта или на ситуацията. Понякога процесът на прошката изисква от човека да погледне на обидата или действието хладнокръвно и обективно, за да ги види в истинската им светлина – нито повече, нито по-малко. Загърбването на миналото и връщането на живота изцяло към настоящето също е път чрез който човек да промени мисленето си и да започне да прощава.
Една моя клиентка споделяше, че са и били нужни години преди да прости на бившия си партньор в работата, задето я измамил и оклеветил. Каза, че първата стъпка  в тази посока направила благодарение на една песен, в чийто текст се говори за скриването на „обидите“ в шкафа на сърцето и изваждането им от време на време за „инвентаризация“ и връщане към преживяното. Тогава осъзнала, че за да продължи живота си, трябва да прости. Второто стъпало преминала, когато осъзнала, че измамата я е оскърбила повече, отколкото клеветата. Обезпокоило я това, че позволила парите да придобият такава власт над живота и чувствата и.
Понякога е необходимо да простим с представата, че всичко в живота трябва да бъде розово -  и да приемем, че дори и най-прекрасните рози имат бодли. Когато човек не може да прости на другите, те придобиват власт над него, независимо дали той го желае или не. И колкото и да е малко, всекидневното недоволство може да се превърне в плевел, който след време ще задуши живота ви. Омразата стеснява и изопачава преживяванията.
Не е никак лесно, но пък не и невъзможно да развиваме и поддържаме способността да прощаваме, защото онзи, който е лишен от силата да прощава е лишен от силата да обича. Има нещо добро и в най-лошите от нас, и по-нещо лошо – в най-добрите. 
А, как е при Вас? Умеете ли да прощавате?