Галина Тодорова - Психолог Варна

Хазарт - влечение и зависимост


 Думата хазарт „al zahr“ (ал захр) има арабски произход. Превежда се като зар, зарове. От нея произлиза и английската дума „hazard“ (риск, опасност, шанс). За първи път е започнала да се употребява през периода на Кръстоносните походи. Рицарите тамплиери се завръщали от Обетованата земя научили игра на зарове от местното население. [1]
Влечението и зависимостта към хазарта се определя като разстройство на поведението. Характерни са повтарящи действия, които не могат да бъдат обяснени с рационална мотивация и засягат собствените интереси на лицето или на неговите близки. Най-често хората играещи хазартни игри споделят, че имат импулси пречещи им да контролират поведението си. Разрешителните мисли за игра са: „Ще спечеля сума, с която ще успея да си върна дълговете“. „Днес ще имам късмет“. „Заслужавам да се наградя след дългия и тежък ден“. „Аз имам контрол, мога да спра играта, когато поискам“. Зависимостта към хазарта е процес, в който е утвърдена необходимост да се правят неконтролирани залагания с цел печалба. Всяка игра, в която има залог и може да се получи печалба или да се загуби залога е хазарт. Едни от най-популярните хазартни игри са:

·       Залагания в казино на рулетка, блек-джек, покер.

·       Игрални автомати.

·       Лотарии и томболи.

·       Познаване на резултат от спортни състезания, като Еврофутбол, конни надбягвания или каквито да е случайни събития.  

·       Тото, лото, бинго.

·       Он-лайн залагания.

„Обикновено външната страна на хазарта е много атрактивна – светлини, музика, цветни образи, лукс, сексуални внушения, почерпка, празничност и т.н.“.[2] Хазарта дава на играча усещането за победа. Истината е, че тези хора се опитват да избягат в един свят, различен от реалния, свят в който проблемите не съществуват. Хазартно зависимият има постоянни мисли свързани със залагане. Залага все по-големи суми пари. Става раздразнителен, бързо губи всякакви парични приходи, като тегли заем след заем. По този начин въвлича близките си, като ги ангажира да изплащат дълговете му. Често краде и залага ценности, техника и предмети от дома.
Хазартната зависимост се различава от останалите зависимости свързани с алкохол, храна, наркотици, тютюн по това, че еуфорията идва след предприети действия свързани с поемането на риск. Много от залагащите имат талисмани или щастливи вещи, в които суеверно вярват, че ще им донесат късмет. Хазартната зависимост се развива бавно и коварно във времето /обикновено за няколко години/. Обикновено се започва за забавление, но през последните години нараства тенденцията хазарта да се превърне в начин за справяне с отчаянието от липсата на достатъчно средства и нисък материален статус.
Специалистите говорят за няколко фази през които преминава хазартно зависимия. В първата фаза играта все още е приятна и все още няма вредни ефекти. Това е фазата на печалба. Втората фаза е фаза на загубата. През тази фаза играта придобива натрапчив характер, играчът все повече губи контрол над игровото си поведение и прави все по-големи залози. Става все по-раздразнителен, и често се снабдява с непланирани пари (кредити, заеми, кражби). Обяснява честото си отсъствие от работа и в семейството с лъжи. Последната фаза е фазата на отчаяние. Тя може да бъде придружена от промени в личността, агресия, депресивни състояния, понякога съпроводени с мисли за самоубийство.
Досега няма известни биологични причини, които да отключват хазартна зависимост. Доста сериозни обаче са психологичните причини. По-честите са: бягство от скучен живот, ниска самооценка, неувереност и нестабилност относно възприятието за собствения Аз. Някои играчи търсят промяната в настроението чрез прилив на адреналин повече, отколкото печалбата на пари. Има изследователи, които развиват териия, че мъже с хазартна зависимост в детството са били диагностицирани с разстройство на вниманието и хиперактивност. Други, че хазартните личности са крайно състезателни типове, които са неуморни и лесно се отегчават. Съществуват и теории, които обясняват, че хазартната зависимост е свързана с дисфункционални мисловни модели, а не с проблеми в настроението. Има изследвания, които показват, че хазартната зависимост може да се дължи и на наследствени фактори. Това означава, че може би има гени, които оказват влияние за развитие на заболяването. Среща се по-често сред роднини на хора с проблеми с алкохола.
Последиците от зависимостта към хазарт засяга основни сфери в живота на човека социалното функциониране, физическото и психическо здраве. Социалното поведение е изразено в действия, които са агресивни или се демонстрира друг начин на липса на загриженост за благополучието и чувствата на другите. Психичното здраве е застрашено от отключване на депресия, тревожно или биполярно разстройство.
Справянето с хазартната зависимост е свързано с няколко основни стъпки. Най важният фактор е осъзнаването на проблема. Консултацията с психотерапевт е следващата важна стъпка. Споделянето със  семейство и приятели е друга важна крачка, която показва готовността за преодоляване на срама и приемане на помощ от най-близките. Полезно е да се направи промяна в приятелската среда, ако в нея има хора, които също залагат, но не са осъзнали проблема. Намирането на хоби, например някакъв вид спорт е чудесно решение. Спортът ангажира времето, повдига тонуса и е възможност за създаване на нови контакти. В началото на процеса на отказване от хазарта е добре зависимият да не държи пари в себе си, а да се довери на много близък човек, например приятелка, съпруга, родител. Много важна стъпка при справянето с хазартната зависимост е изключването от всички акаунти и платформи за онлайн залагания.За съжаление през последните години броят на хората с влечение към хазарта се увеличава с бързи темпове. Тревожен е и факта, че все повече млади хора са завладени от хазарта. Много често хазартната зависимост е придружена и от други зависимости, като алкохол и наркотици.Законите  по отношение на хазарта в България са доста либерални. Държавата с лекота разрешава откриването на казина и игрални домове, а това води до бързото нарастване на броя на хазартно зависимите, на свързаните с хазарта престъпления, на самоубийствата и опитите за самоубийства. Хазартът трябва да бъде строго контролиран, защото той не е само развлекателна игра, а социален бич, който взема жертви.

 

[2] Академик; професор Петър Иванов. Приложна психотерапия, втори том. Русе: Издателска къща „Ахат“, 2009, с.73.





2022, Всички права запазени. Политика за защита на личните данни