0885/ 298 994
гр.Варна
9000, Чайка, бл.30
todorovagalina65@gmail.com


Хазарт и хазартна зависимост

Хазартът подобно на компютърните игри всъщност пак е игра, но докато при компютърните игри особеното е в самото средство за играене – компютърът, то при хазартните игри особеното е в целта на играта – печалбата. Обикновено тя е в пари, но има и други варианти.
Зависимостта от хазарта е известна още и като вредна привичка за „играене на пари“, като мания (хазартомания или людомания), като гемблинг, комарджийство.
Хазартната (от арабската дума azar - случай) игра е основана на риска (случайността) и дава по определени правила възможност за печалба.
Основните хазартни игри у нас са с карти, зарове, игрални автомати, игри в казина, тотализатор, лотарии, бинго. Многобройните телевизионни игри чрез отговори със скъпо струващи есемеси на практика също са хазарт. Много популярен вече е и онлайн хазартът.
През последните две десетилетия има бум на хазартни игри. По официални данни на БАН зависимите от хазарта у нас са около 12000, но в действителност тяхното число е поне три пъти по-голямо. Хазартната игра привлича с възможността за голяма печалба. По парадоксален начин зависимият вярва, че късметът ще го споходи именно него, даже и да съзнава изключително малката вероятност за това. Например, шансът за печалба от спортния тотализатор в играта 6 от 49 е по-малка от 1:13 000 000.
Обикновено външната страна на хазарта е много атрактивна – светлина, музика, цветни образи, лукс, сексуални внушения, почерпка, празничност и т.н. всичко това привлича играещия към играта, дава му възможност да „напусне“ реалността, да стане друг, да бъде „Играч“, да бъде „№ 1“. С една дума зависимият често е с вече изкривена представа за себе си, има нереална Аз концепция.
В българското общество съществува схващането, че хазартът е мъжко занимание. Моят личен опит показва, че жените също могат да се пристрастят. В практиката ми през изминалите години се срещнах с жени, които играят по цяла нощ в бинго зали, а някои от тях в казина. Тъжното беше гледката на техните деца, които седяха във фоайето, а за тях се грижеха момчетата от охраната. Повечето от тези жени вярваха, че правят това в името на доброто на детето си. Зависимостта към хазарта няма общо с пола, тя е болест на личност, която по някакви причини не може да функционира пълноценно.
Самото хазартно поведение на играещия преминава обикновено през няколко стадия:
1.Стадий на оптимизма. При него има големи надежди за печалба, фантазиране, илюзии, очаквания.
2.Стадий на загубите. Обикновено тук срещаме срам, тревожност, раздразнителност, желание за анонимност и др.
3.Стадий на отчаянието. При него има пълно (отчаяно) отдаване на играта, значителни финансови проблеми, самообвинения. Заедно с това се прибягва до девиантни постъпки и престъпления.
4.Стадий на разрухата. Безнадежден стадий. Индивидът губи социални връзки, семейство, работа, статус, всичко. Злоупотребява с алкохол и наркотици. Отключват се разстройства на личността и суицидни помисли и действия.
За хазартоманията са характерни илюзии. Те се появяват в съзнанието на личността още при начална фаза на хазартно поведение. Първо се появява илюзията за Големия удар. После илюзията за владеене на хазартния процес, т.е. счита, че именно в неговите ръце е възможността да спечели, че от него зависи самата печалба. Друга илюзия се свързва с предвиждане на печалбата по разни обстоятелства, суеверни признания, предчувствия и др. впечатляваща е илюзията за преки взаимодействия със Съдбата, която може да помогне за печалбата, стига да иска, но е и главна виновница за загубите. Най-пагубна е илюзията за безнаказаност и за невиновност. Индивидът изтласква от съзнанието си истинските факти, обстоятелства и последици от патологичната си зависимост към хазарта.
Както алкохоликът не може никога да се самоидентифицира като алкохолик, така и играчът даже и в най-напредналата фаза на хазартна зависимост никога не се вижда като виновен и като условно психично болен.
Когато човек е вече зависим, живее под голямо напрежение. Продължителното време на напрежение изискват свръхусилия и зависимият прибягва до алкохол и други наркотични вещества, за да може да издържи на всичко това и да може да се справи със служебни или други задължения. Но не всеки зависим от хазарт злоупотребява с наркотици и алкохол.
При зависимите от хазарт има висок риск от самоубийство. Чести са и соматичните проблеми, защото тези хора имат лошо отношение към себе си, не се хранят добре, не спят достатъчно, правят всичко много бързо и припряно, често са злобни, изморени, изнервени и отчаяни. Разрушават отношенията си с близките хора и често са самотни и уморени, без ясен начин да се справят с всички натрупани проблеми.
Зависимостта на даден човек неизбежно оказва влияние върху най-близките хора около него. Когато член от семейството е пристрастен към хазарт, това семейство е болно. Пълноценното функциониране на човека е свързано със задоволяване на потребности от принадлежност, утвърждаване,  любов, сигурност, планирано бъдеще. Такова семейство се затваря и ограничава приятелските и социалните контакти. Функционирането на всеки член поотделно и заедно като семейство е силно затруднено. Всичко това е свързано с лъжи, тайни, срам. Пари никога няма. Няма никаква сигурност и възможност да се планират обикновени неща. Ролите в семейството се разменят. Всички се обединяват около идеята да се спасят от хазарта. Конфликтите и трудностите правят невъзможно хармоничното развитие на всеки член от семейството. Унищожават се отношения, свързани със загриженост, отговорност, уважение, сигурност. Настъпва обърканост както в икономическата, така и в емоционалната сигурност. Създава се благоприятна среда за интензивното развитие на чувството за вина.
Практиката показва, че при психотерапията на зависимостите от хазартни игри трябва да бъдат определени основните проблеми, на които ще се противодейства. Психотерапевтичните методи, които се използват са разнообразни и в зависимост от тежестта на зависимостта, но аз бих искала да споделя популярните 20 препоръки на Калифорнийския съвет по проблемите на хазартната зависимост. Те са предназначени за потенциалния хазартоман и в същността си представляват както профилактични мерки, така и средства за противодействие срещу вече съществуваща в лека степен зависимост от хазарт.
Ето тези препоръки:
1.Решете предварително колко време и колко пари ще отделите за хазарт;
2.Играйте, осъзнавайки, че по-скоро ще загубите, отколкото ще спечелите, изатова вложете такава сума, каквато можете да си позволите да загубите;
3.Вземайте обмислени решения по повод вашата игра и отчитайте случайностите;
4.Гледайте на хазартната игра като на развлечение, а не като източник на доходи;
5.Ако ви се е паднала голяма печалба, радвайте се! Но си напомнете, че това повече едва ли ще се повтори;
6.Не играйте хазарт, когато сте уморени, когато ви е скучно, когато сте развълнуван или сърдит;
7.Записвайте си колко време и колко пари сте загубили на хазарт;
8.Възприемайте семейството и приятелите си сериозно. Ако те са обезпокоени от играта ви, възможно е да виждат нещо, което вие не сте забелязали;
9.Играйте само със собствени пари. Не задлъжнявайте;
10. Осъзнайте, че при повечето хазартни игри вие нямате влияние върху хода на играта;
11.По време на игра правете прекъсвания: разходете се, хапнете, излезте на улицата за да ви се проясни главата;
12.Запазете яснота на ума по време на игра. Ограничете алкохола;
13.Уравновесете хазартната игра с други занимания;
14.Ходете да играете хазартни игри с хора, които нямат проблеми с хазарта;
15.Не задълбочавайте проблемите, не се опитвайте да върнете загубата;
16.Когато отивате да играете хазарт, не вземайте със себе си карти за банкомати и др.;
17.Определете си лимит от време за игра;
18.Сами решавайте по време на хазартната игра – не играйте, защото другите искат това;
19.Не използвайте хазартната игра като способ за избягване на негативни чувства или ситуации;
20.Ако сте обезпокоен поради своето пристрастие към хазартната игра, потърсете професионална помощ от психолог или психотерапевт.



2019, Всички права запазени. Политика за защита на личните данни