Ефективно родителство

Предстои ни да влезем в ролята на родители. Тогава осъзнаваме, че всекидневието ни ще се промени изцяло и животът ни ще придобие нов смисъл. Много често родителството се определя като житейска  мисия. За майката това се явява дори професия, защото държавата я подкрепя финансово. За бащата това събитие в живота се определя като призвание.

През последните години много родители полагат максимални усилия да възпитат децата си по най-добрия, позитивен и градивен начин. Но колкото и книги да прочетат, колкото и „училища за родители“ да посетят, те пак се чувстват несигурни, че успяват да се справят правилно с отглеждането и възпитанието на детето. Причината за тези притеснения са състоянията, които съпътстват етапа на родителстване и тяхната противоречивост: надежда – отчаяние, спокойствие – тревога, любов – омраза…

Това, което е ясно е, че не съществува универсален подход за възпитание, защото всяко дете е неповторимо във своето физическо, психическо и социално развитие. Ето и някои от основните стилове на възпитание използван от различните родители:

1.Власт и контрол.

Някои родители възпитават чрез власт и контрол, като казват на детето как трябва да мисли и как трябва да се чувства. Поставят строги изисквания използват обвинения и заповеди – повече думи и по-малко действия. Наказват детето и за най-малката грешка пренебрегвайки факта, че то по този начин учи за света. Тези родители използват заплахи („Трябва да си подредиш гардероба, иначе…!“); предявяват високи изисквания и имат свръхочаквания по отношение на детските отговорности. Много често те самите  не изпълняват тези изисквания и нарушават собствените си правила за „правилно“ и „неправилно“. По този начин сформират в детето чувство на яд и  мисъл за несправедливост. 

2.Предпазване от негативни чувства.

Много от родителите решават, че като вземат решения вместо детето ще го предпазят от чувства предизвикващи дискомфорт. Те мислят, че детето не е способно да се справя, и или се оплакват от него или защитават го от света, като постоянно го оневиняват. Често такива родители отправят упреци към детето от рода на: „Ти си толкова неблагодарен, а колко много направих аз за теб“. Тези родители не поставят ясни граници между себе си и детето.

3.Родители, които се стараят да разбират потребностите на детето. 

Тези родители се учат да разбират личните чувства на децата си, като откриват радостта от взаимното споделяне. Те търсят заедно с детето варианти и алтернативи и му позволяват да взема собствени решения. Такива родители ползват по-малко думи и повече действия. Помагат на детето да изследва света, мотивират го и поставят ясни граници по отношение на очакваната отговорност.

Описаните по - горе родителски стилове на поведение имат за цел да очертаят профила на здравата родителска практика или още как да бъдем ефективни родители.

Оказва се, че възпитанието само през любов за сметка на оказвания контрол на детското поведение обикновено поражда у детето незачитане и пренебрегване на родителя в ролята му на възпитател. И обратно, поставянето на забрани и строги изисквания не позволява развитието на авторитета на самото дете, защото то се чувства пренебрегнато и отхвърлено като член на семейството.

Ефективното родителство е стил на възпитание свързан с баланса между двата полюса: любов и контрол. Само по този начин детето ще успее истински да осъзнае значенията на поведенията на родителите и ще бъде устойчиво и успешно интегрирано в социалната среда.

Родителите, които отглеждат децата си използвайки стила на ефективното родителство, притежават умения за себевъзприятие, умения за пълноценно общуване (контрол на гнева и управление на агресията) при конфликтни отношения в системата „родител – дете“. Имат индивидуално и автентично чувство към децата си, основано на техните индивидуалности. Ефективното родителство отразява успеха на родителите в опита им да създават условия за развиване на безграничния потенциал на детето като намират баланса между удовлетворението и напрежението в процеса на неговото отглеждане и възпитание.

Ефективното родителство подпомага детето да се чувства сигурно; да развие себеуважение и логическо мислене; да се научи да разчита на себе си, за да бъде самостоятелно; да се справя със стреса и разочарованията; да контролира тревогите и страховете си; да се доверява на външния свят, а не да го приема като заплаха; да изгражда самоувереност и амбиции за успех.