Галина Тодорова - Психолог Варна

Антидепресантите - "за" или "против"


Употребата на медикаменти е важен въпрос за онези, които се борят с тревожността и депресията всекидневно, както и за професионалистите, лекуващи тревожни разстройства и депресия. За много хора медикаментозното лечение е положителна повратна точка по пътя към възстановяването. При други употребата на медикаменти може да обърка и усложни възстановителния процес, когато освобождаването на тревожността се купи с цената на дългосрочно привикване към транквиланти. За трети – онези, които изпитват фобия към всички лекарства или философски им се противопоставят – медикаментозното лечение не е алтернатива, дори когато е необходимо.
В България, неизвестно защо, си мислят, че приемането на антидепресанти е признак на слабост. Подобен извод говори за крайната неосведоменост на хората по този въпрос. Разбира се, че психотерапевтичните средства за лечение на депресия и тревожни разстройства безусловно са най-важното нещо. Те са добри не само за лечението им, но и за тяхната профилактика. Доста по-добре е да не се допусне появата на заболяването, но щом вече се е случило, не трябва да се бездейства а да се вземат всички възможни мерки за справяне с него. Понякога са нужни лекарства, т.е. антидепресанти.

Моят опит показва, че за някои хора в някои случаи медикаментозното лечение е подходящо. Случаите, в които препращам клиентите си към лекар или психиатър за назначаването на подходящи лекарства са:
1.Когато човек има пристъпи на паника, които са толкова чести (повече от един на ден) и тежки, че спъват способността за работа и подкопават личните отношения или чувството за сигурност и контрол над живота.
2.Ако хронична или тежка депресия съпътства паническото разстройство или се развива самостоятелно..
3.При хора с обсесивно-компулсивно разстройство.
Добре е да се знае, че психичните разстройства не са само психически механизъм и не живеят самоцелно в главата ни, а имат и материална основа – това е състоянието на нашата мозъчна тъкан, която представлява струпване на нервни клетки, свързани помежду си. Нашият мозък е орган, който се поврежда, излиза от строя и в този смисъл по нищо не се отличава, да речем от скелета ни. Ако следваме горната логика, щом човек си счупи крак, не трябва да позволява на доктора да му слага гипс, не трябва да проявява малодушие. Странно е, че когато говорим за инфаркт, диабет или други подобни заболявания, нямаме съмнения, че са необходими лекарствени средства, а когато става дума за депресия или друго психично заболяване, си мислим, че можем да се справим сами. Много хора продължават да възприемат посещението при психотерапевта като нещо срамно, осъдително, сякаш се страхуват да не загубят уважението на другите, страхуват се да не бъдат помислени за „луди“ или да бъдат осъдени. За съжаление това свидетелства за нашата прекалено ниска психологична култура. Интелигентният човек се е научил в случай на нужда своевременно да се обръща за помощ. Той знае, че без тази помощ ще страда и ще кара и околните да страдат.
Психичните процеси са нашите усещания, мисли и чувства. Те представляват биологично електричество, което се предава от една нервна клетка към друга по определени траектории. Това биологично електричество има химична природа. За протичането на процесите огромна роля играят различни йони и особено невротрансмитерите (невромедиаторите), които представляват нервните импулси. Тези невромедиатори са серотонинът (наричат го още „хормон на радостта“), норадреналинът и допаминът. Серотонинът осигурява настроението ни, половата активност, апетита, съня, чувствителността към болка и много други усещания. Норадреналинът поддържа бодрото ни настроение. На него дължим нашата съобразителност – при недостиг тя може да отслабне. Допаминът е регулатор на мускулните движения. Смята се, че той участва във формирането на поведенческите ни реакции, отговаря за загубата на способността да се изпитва удоволствие и радост (депресивна анхедония). Недостигът на някой от невромедиаторите предизвиква невъзможност да се предадат необходимите импулси на определеното място и в точното количество, затова нашият мозък не се справя с възложените му задачи. Всъщност по време на стрес ние правим своеобразен преразход на веществата, пренасящи биологично електричество в мозъка. На този фон се изменя състоянието на нервните клетки – те стават по-нечувствителни към невромедиаторите. И в този случай имаме психически, физиологически и биологически проблеми.  Затова в редица случаи ефективността на лечението на депресията и тревожните разстройства може да бъде постигната само с комплексен подход – с психотерапевтични техники и антидепресанти.
Какво представляват антидепресантите?
Лечението на депресията и тревожните разстройства никога не е било лесно. Отначало човечеството е използвало само биоактивни треви – например жълтия кантарион, но естествено това не е било достатъчно. Дълго време всички опити да се намери някакво средство, което непосредствено да лекува тревожността и депресията, се оказват безуспешни. Поразително е, но по-голямата част от средствата за борба с психическите разстройства са открити случайно. В продължение на години учените откриват и продължават да търсят лекарствени средства, които да бъдат максимално безопасни и максимално удобни за използване.
Важно е да се отбележи, че нито едно лекарство (за съжаление) не е панацея, особено ако е предназначено за лечение на психична болест. По тази причина антидепресантите са много, те се различават и с механизма на действието си, и с крайния си ефект. Така или иначе, предписаните от лекарите препарати са ефективни. Въпросът е, изборът им да е точен и лечението да се осъществява по правилата. Първото, от което зависи изборът на антидепресанта е тежестта на състоянието. Второто, което лекарите имат предвид, когато предписват антидепресант, е неговият стимулиращ или седативен ефект. Повечето антидепресанти, с изключение на растителните, се продават в аптеките само с рецепта. И това не е нечий каприз, а оправдано решение. Правилното назначение на антидепресанта може да бъде извършено само от лекар и въз основа на непосредствен разговор с пациента, на когото се изписва препарата. Има много нюанси и тънкости, които лекарят трябва да вземе под внимание. Използването на антидепресанти по формулата: „Знам, че това помогна на мой приятел“, е погрешно, но за съжаление се среща доста често.
Решението да включите медикаментозно лечение в усилията си за възстановяване от тревожността и депресията изисква да се вземат под внимание редица неща. Преди всичко това решение трябва да се вземе заедно с лекаря. Докторът за предпочитане психиатър, трябва да бъде информиран и опитен в лечението на тревожни разстройства и да работи в сътрудничество с вас, а не авторитарно. Решението зависи и от редица индивидуални фактори: 1) сериозността на проблема ви, 2) личното ви виждане и отношение към медикаментозното лечение и 3) търпението ви, което може да бъде подложено на изпитание, ако трябва да изпробвате няколко лекарства, за да откриете подходящото за вас.
При приемането на антидепресантите трябва да се спазват определени правила. Първо антидепресантът трябва да се взима именно в тази дозировка, в която я е предписал лекарят. Второ, препаратът трябва да се взима редовно и в определен срок. Трето, не трябва да се страхувате, че ще получите зависимост – от антидепресантите няма зависимост. Може би ви се струва, че всичко е ясно, но тези правила се уточняват, защото от правилното приемане на препарата зависи и ефективността на терапията. Когато лекарят предписва антидепресант, на него всичко му е ясно, но на пациента почти нищо не му е ясно и това ще му попречи да получи необходимото му лечение. Ето защо ако са ви предписали антидепресант, трябва да го взимате. Никой няма да ви го предпише без причина. Не мислете, че антидепресантът ще започне да действа веднага – терапевтичният му ефект започва да се чувства едва след втората седмица. Трябва не само да се увеличи количеството на серотонина и на другите невромедиатори в мозъка, но и да се измени чувствителността на нервните клетки към тях. Това изисква време. Курсът на приемане на антидепресант не е по-малък от два месеца. Ако се следват препоръките на Световната здравна организация, приемането на антидепрсантите трябва да продължава шест месеца след постигането на положителен ефект. Ако приемът спре по-рано, е възможен спад на настроението. Мозъкът трябва да има време да се адаптира към здравото състояние, което е ново за него. Страхът от страничните ефекти на антидепресанта често пъти е по-голям, отколкото трябва да бъде. При съвременните антидепресанти страничните ефекти са много рядко (гадене, слабост, изпотяване, безпокойство) и те преминават през първите две седмици на терапията. При нужда винаги можете да се обърнете към лекуващият ви лекар и да обсъдите с него възможните варианти за решаване на този проблем. Ако не почувствате ефект от лечението с антидепресанта до три седмици, се обърнете към лекуващия си лекар. Причините за неефективността на антидепресивната терапия могат да бъдат най-различни: възможна е да е била назначена ниска доза от препарата, възможно е да се наложи смяна  с друг антидепресант, понякога дори се налага да се назначат няколко препарата едновременно.
В заключение искам да кажа, че подходящото използване на медикаменти не е в конфликт с холистичните ценности или природосъобразния начин на живот. При лечението на тревожните разстройства и депресията има моменти, в които трябва да се използват медикаменти и обратното би означавало да не се грижите добре за себе си. Най-важният въпрос е кое е най-доброто, което можете да направите за себе си? В някои случаи отговорът е постепенно да спрете лекарството – особено ако сте го приемали няколко години, без да сте проверили как ще се справяте без него. В други случаи отговорът може да е да използвате лекарството в продължение на няколко месеца (една година), за да преодолеете тежък период и да се мотивирате да използвате когнитивно-поведенческа терапия и други естествени подходи. В трети случаи продължителната употреба на медикаменти в съчетание с пълния спектър когнитивни, природосъобразни и житейски промени, може да се окаже най-състрадателния подход към проблемите ви.
Личното ми мнение е, че първо трябва да се опита с всички естествени методи, преди да се прибегне към отпускани с рецепта лекарства.





2023, Всички права запазени. Политика за защита на личните данни