0885/ 298 994
гр.Варна
9000, Чайка, бл.30
todorovagalina65@gmail.com


Анорексията или синдромът на празната кукла

 
Храната е предизвикателство. Искам напълно да се откъсна от храната, от всичко, което тя представлява. Но в същото време се подлагам на изпитание, за да видя докъде мога да продължа по този начин…искам да видя докъде ще мога да устоя на изкушението да не ям, дали ще успея с волята да доминирам усещането за глад… Аз винаги съм много нервна. Чувствам се зле. Не искам да чувам думата „храна“. Не искам да говоря за нея, дори да я виждам…Храната е отрова и изкушение. Храната за мен е омраза и любов. Мразя храната, мразя себе си, мразя вътрешния си свят. Толкова много гняв се таи в мен. В отчаяно търсене съм на нещо, което не мога да намеря. Тревога и страх ме заобикалят. Затварям се, скривам се в моя свят, построен от самота, където истинският, единствен приятел е храната. Никой не ме разбира, не чувствам близостта на никого и все повече се отдалечавам от света. Аз съм сама и силна, много силна. Аз съм тази, която командва. Събуждам се сутрин, гледам се в огледалото и виждам един скелет – кости, само кости, но съм доволна от това. Радвам се – страшна съм,…перфектно контролирам всичко. Утре мога да престана, но не искам, аз не съм болна, тези, които ме заобикалят, са болни. Въпреки това разбирам, че не мога да продължавам така. Моят живот няма повече смисъл. Съществува единствено храната. Не съществува бъдеше“.

Човек отделя повече време да разказва за своите болки, отколкото за своите радости. Изглежда, че страданието дава смисъл на живота му. Ние живеем в един свят, в който хармонията, здравето и природната красота не са толкова забележими. В двадесет и първи век цари стрес, конкурентност, стремеж към съвършенство, власт и контрол. В двадесет и първи век перфектното тяло е задължителен атрибут. Перфектното тяло се оказва важен критерий за личностна компетенция и социална значимост. Ето защо в дадени моменти на емоционални кризи и затруднения ние се насочваме към идеализиране и постигане на слаба женска фигура и мускулесто мъжко тяло. За да постигнат целта си все повече хора се подлагат на глад, диети, здравословно хранене, фитнес,  и много други. Успешният контрол върху храненето и теглото бързо осигурява необходимите в подобни ситуации усещания за компетентност, самочувствие, самоувереност.
В последните години започна да се говори много за хранителните разстройства, като най-популярните сред тях са анорексия, булимия и хиперфагия (неконтролируемо преяждане). Няма списание, вестник или телевизионно предаване, които да не говорят за болестите, които справедливо или несправедливо са определени за болестите на века. Хранителните разстройства са заболявания, характеризиращи се с доминираща психичния живот и ежедневието обсебеност с контрола на храненето и теглото като опит за справяне с емоционално-психологични проблеми, стресови изживявания, кризи на съзряването и др. Мястото им сред останалите психични заболявания е било обект на множество дискусии, отразяващи различията в обяснението относно тяхната същност. В годините най-общо се отбелязва съгласие за принадлежността им към невротичните разстройства. През 80-те години на XX век разстройствата на храненето са обособени в отделна група.
Като отделно заболяване самогладуването с неговите най-съществени характеристики присъства в медицинските описания повече от три века. През 1689 г. анорексията е описана като атрофия нервоза, представляваща болестно състояние на духа, причинено от тъга и грижи, при което болният изглежда като скелет, облечен в кожа, независимо че липсва каквото и да е телесно заболяване.
Анорексия буквално означава не апетит, безапетитие, нежелание за хранене.  Пълното наименование на страданието е Anorexia nervosa (нервна или нервозна анорексия). Анорексията е психично заболяване, характеризиращо се с добила болестни размери обсебеност с контрола на храненето и теглото, като опит за справяне със стресови изживявания, вътрешни конфликти, кризи на съзряването (каквато е пубертета) и др. При това състояние нарушеното хранително поведение е само външна изява на стоящите в основата им комплексни.
Най-общо във възникването на анорексия нервоза участват три основни компонента:
1. Генетиката и биологията на даден човек;
2. Индивидуалното му психическо и физическо развитие, отглеждането му в семейство с определени възгледи, взаимоотношения и стил на родителстване, житейска история с нейните стресове и психични травми, личностни особености и др.
3. Средови фактори, като културата и обществото, в което живее с неговите възгледи, ценности и модели на идентификация.
Отключващите фактори могат да са изключително разнообразни: травмиращи събития, състояния на хроничен стрес, редица последователни неблагоприятни събития и др. При всички тези ситуации обаче непосредственият отключващ фактор става намаленият хранителен прием (незъзнавано поради намален апетит в състояние на стрес или съзнателно наложена диета), особено ако е съчетан и с повишаване на физическата активност.
Основните критерии, които характеризират анорексията са:
Ø  Силен страх от надебеляване, който не намалява дори и с прогресивната загуба на тегло;
Ø  Разстройства във възприятията на тялото – например запазва се усещането, че са дебели, дори когато са немощно слаби;
Ø  Загуба на тегло поне 25% от изходното;
Ø  Отказ да поддържат теглото в минималната граница за възрастта и ръста;
Ø  Отричане на болестта и липса на интерес към каквато и да е терапия;
Ø  Закъснение на психо-сексуалното развитие или пък липса на сексуалността при възрастните;
Ø  Аменорея (спиране на менструацията);
Ø  Изтощителни физически упражнения, хипермоторика. 
При анорексията ниското тегло е постигнато съвсем съзнателно, чрез гладуване или силно ограничаване на храненето, прекомерни физически упражнения, взимане на диуретични или разхлабващи лекарства. Силният страх от напълняване създава фикс-идея да се поддържа много ниско тегло. Извършва се претегляне о няколко пъти на ден, водят се дневници – какво количество храна е прието, колко вода, мерят се дори изхвърлените екстременти. Възможни са епизоди на преяждане, съпроводени от сериозно чувство за вина, последвано от строги диети или други начини за освбождаване от приетата храна – чрез повръщане, лаксативи, диуретици, часове на изтощителни физически упражнения. Страдащите от заболяването се виждат или чувстват много дебели – те имат изопачено, нереално възприятие за тялото си, което не отговаря на действителността. Може да са изключително слаби, но казват: „Виж какъв корем имам, много съм дебела!“ И те наистина се виждат такива, все едно се оглеждат в криво огледало. Много често обаче апетитът при болните от анорексия е налице, но бива строго контролиран и потискан. Само в по-напредналите фази на заболяването апетитът наистина изчезва, тъй като в тялото настъпват физиологични промени, намаляване на киселинността на стомаха, чувства се подуване на корема даже и след приемане на малки количества храна, дори при желание за хранене от тяхна страна се стига до гадене, спазми и повръщане. Страдащите се довеждат до пълно физическо изтощение, не защото нямат желание за ядене, а защото искат да контролират и намаляват теглото си още и още. Те се отказват от почти всички видове  храна – особено от калоричната, пълна с хранителни съставки. Задоволяват се само с поемането на плодове и зеленчуци и с много вода. Но въпреки това интересът към храната не намалява. Напротив, обикновено болните от анорексия с голямо желание приготвят храната за останалите членове на семейството.

Симптомите, които са вследствие от тежкия хранителен дефицит са: чувство за студ, апатия, запек, болки в стомаха, спиране на месечния цикъл, което от своя страна може да доведе до трудно зачеване или безплодие. Анорексията се явява сериозна причина за поява на остеопороза, увреждания на сърцето, черния дроб, бъбреците, сърдечно-съдови и гастроинтестинални нарушения. Болните от анорексия обикновено губят интерес към социалните си контакти, спират да изпитват удоволствие от общуването и се дистанцират от забавления и дейности, които носят радост. Почти всеки отключил анорексия попада в капана на депресията. Повечето умират по-късно от глад или самоубийство.

Лечението на анорексията трябва да бъде стриктно съобразено със специфичните особености и дисфункции на страдащите и да обхваща всяка проблемна област ( телесна, психична, личностово-психологична). Най-голямо приложение при лечението на анорексия нервоза има психотерапията (индивидуална и групова). През последните години значително се повишават и възможностите за успешно фармакотерапевтично (медикаментозно) лечение. Търсенето на професионална помощ не е слабост, неспособност или капитулация, защото анорексията е доста голям и сложен проблем и справянето с него е изключително трудно и не е само въпрос на воля и желание.

 





2018, Всички права запазени.