0885/ 298 994
гр.Варна
9000, Чайка, бл.30
todorovagalina65@gmail.com


Алтрузъм или егоизъм

 "Око за око – повече слепи хора“
Днес ние използваме често думите с латински произход „е-гоизъм (от ego – Аз) и „алтруизъм“ ( от alter – другия, онзи отсреща). И в двата случая се изхожда от „Аза“. Азът обича повече себе си или повече другия, следователно егоизмът и алтруизмът изразяват личната позиция на индивида в общуването. Освен това психологическите наблюдения сочат, че алтруизмът е свързан с „емпатията“, вчувстването в състоянието на другия, което ни кара да му помагаме при беда. Когато отношенията не са между „Аз и Ти“, а между „Аз и Другите“, съобразно заетата позиция от „Аза“ говорим за индивидуализъм и колективизъм.
Повечето хора свързват думата „алтруизъм“ с добър човек, а думата „егоизъм“ с лош човек. Асоциираме алтруизма с безкористност, състрадание, добронамереност, загриженост, признаване на ценността на другия и обич, както егоизмът е недобронамереност, подценяване на другия, безсърдечие, враждебност. Но всъщност егоизмът може, и е добро средство за оцеляване, защото той изразява инстинкта за самосъхранение на човешката природа. Как би се развило едно общество, съставено само от егоисти? Кога човек става егоист и кога алтруист – когато е слаб, или когато е силен?
В ежедневието ние се отдаваме на социални и социално – икономически взаимоотношения. Даваме и получаваме. Някои хора помагат на други, заемайки се да свършат нещо на вид доброволно, с надеждата да прикрият личния си интерес. Други демонстрират „алтруизъм“ с цел да усвоят умения, да повишат перспективите си за растеж в службата, да постигнат одобрение или утвърждаване в групата, да намалят вината си, да постигнат самоуважение или да изтъкнат собствените си качества.
Съществува разлика между помощ и алтруизъм. Смисълът на втория термин се състои в това, че хората помагат, без за оказаното съдействие да очакват каквото и да било възнаграждение.
Психолозите говорят за про-социално поведение, което е всяко действие, извършено с крайната цел да се помогне на другиго. Мотивът може да бъде (или да не бъде) алтруистичен. Алтруистичен е подтикът да се окаже помощ на другите, независимо какво коства това на дадената личност. За някои това означава да извършат нещо просто от „добротата скътана дълбоко в душата“, защото изпитват чувство на емпатия към човека, изпаднал в състояние на нужда.
И все пак, има ли изобщо лице, което да може да бъде определено като несъмнено алтруистичен тип личност? Дали алруизмът е въпрос на съзнателен избор? Естественото състояние на човек по природа е не самотата, а заедността с друго човешко същество. Човек естествено и без избор обича другите, когато другите са неговата среда – семейство, родители, деца. Но егоизмът и атруизмът не се проявяват еднакво нито в различните възрасти, нито между различните поколения. Знае се, че майчината любов е естествено алтруистична, винаги дава, без да взима  (все по-често в кабинета ми идват майки, които имат очакването да получат щом дават), докато любовта на детето е естествено егоистична. Но идва един момент, в който детето пораства и навлиза в света на възрастните, т.е. в света на реалността. Вече от чувство за реалност зрелият човек избира да бъде алтруист, за да комуникира успешно с другите хора. Естественото разширяване на комуникацията предполага също толкова „естествено“ стесняване на егоизма. Това се вижда в една проста житейска истина: най-общителните хора не са егоистите.
Проведени изследвания разкриват, че най-критичният фактор от животоописанието на някои личности, всеизвестни със своите алтруистични действия се оказва травматичния опит от някаква ранна загуба (като например смъртта на родител) и незабавната, почти едновременна поява на спасител. Заключението е, че проявилият се по-късно алтруизъм служи като средство за справяне с болезнените преживявания на зависимостта и с чувството на гняв и тревожност, свързано със загубата.
Хората са склонни да помагат на индивиди от собствената им културна група. По – вероятно е да помогнем на представители на нашия етнос, религия, езикова и демографска област, отколкото на член на някоя друга група. Мултикултурните изследвания сочат, че в страните с колективистична култура се помага повече, отколкото в онези с индивидуалистична.
„Прави добро, за да се чувстваш добре“. Когато хората са добре разположени, те изглеждат в по-голяма степен склонни да помагат на другите. Някакъв скромен подарък, малко весела музика, един комплимент – и човекът отсреща доброволно ще помогне на околните. Съществуват и факти в подкрепа на хипотезата за негативното състояние, доказващи, че понякога тъжните и разстроените хора работят самоотвержено за благото на ближния, за да се почувстват по-добре и да се справят с меланхолията. Също така става ясно, че индивидите, които се чувстват виновни, стават по-услужливи с цел да намалят вината си. Всичко това доказва, че редица временни фактори, засягащи нашето настроение, могат реално да ни тласнат да помогнем на другите  в нужда.
За да вземе решение да помогне, човек първо трябва да забележи събитието. Все повече хора бързат, говорят по мобилните си телефони, другояче казано са „шашнати“ от високите критерии, които им поставя живота. Така те не забелязват спешния случай и не правят никакъв опит да помогнат. Дори и да забележат събитието, те трябва да го приемат като критично. Много неотложни случаи са объркващи. Хората търсят знаци наоколо си. Ако останалите изглеждат безразлични, те също не са склонни да откликнат. Обърканата ситуация води до лошо интерпретиране и апатия. За да помогне човек, трябва да има усещането, че знае как да го направи и щастливият край лежи единствено върху техните плещи.
Пътят към алтруизма е съставен от множество пътища, чрез които общуваме, чрез които се обогатява връзката между „Аз“ и „Ти“. Алтруизмът е ценност, която личността съзнателно възприема в общуването с другия. Нещо повече – само когато застане „лице в лице“ с Другия, неподчинен и тотално различен, само когато изпита добротата на тази „асиметрична“ свързаност, Азът постига онази главозамайваща дълбочина на съществуването, в която нравственост и реалност съвпадат.




2018, Всички права запазени.