0885/ 298 994
гр.Варна
9000, Чайка, бл.30
todorovagalina65@gmail.com


Разводът и детето

 Разводът представлява скъсване на отношенията от всякакъв вид между досега съжителстващи един с друг съпрузи. Той всъщност е официализиран и в повечето случаи необратим разрив на тези отношения.
Разводът от психологическа и психопатологична гледна точка е процес, който влияе на всички членове на семейството, включително и върху децата. Влиянието му е неблагоприятно и предизвиква чувства на страдание, гняв, вина. Той е психична травма сам по себе си, която нанася поражения и разстройства на душевния свят на всички, които имат отношение към него. Това е така, даже и ако разводът е желан от двете страни.
Един от основните митове битуващи у нас е, че разводът не пречи на децата. Аргументът е, че много деца имат разведени родители.
Как децата ще реагират на раздялата зависи от тяхната възраст и степента на враждебност на родителите. Раздялата може да бъде неочаквана и почти винаги е свързана с интензивни чувства на тъга, гняв, чувства за вина и страх при детето. Фантазиите, че родителите им отново ще се съберат, са често срещани, както и страховете, че другият родител също ще ги напусне. Дори и детето да приеме обяснението, че „мама и татко не се обичат повече“, въпросът за раздялата стои пред него по друг начин: „Защо той или тя си тръгва от мен?“. Така детето преживява свой собствен „развод“ с родителя. То тъгува силно, защото се разделя с човек, който е много важен за него и го обича повече от всеки друг на света. Мисълта, че оставаш на второ място и не можеш да повлияеш на развода, водят до поява на агресивни чувства – гняв, ярост, желание за отмъщение. Детето ненавижда ту майката, ту бащата, а понякога и двамата. Децата обвиняват много често себе си за раздялата на неговите родители. Чувството на вина от своя страна поражда страх, страх от отмъщение и страх от силата на собствените разрушителни импулси. Дори когато детето не се чувства в голяма степен съучастник в причините за развода, то изпитва безпокойство за отношенията си и за напълно променената жизнена ситуация: „Ще виждам ли моя баща (моята майка)?“, „Къде ще живея?“, „Какво ще стане с моите приятели, ако трябва да се местим?“ и много други вълнуващи въпроси. Това са тежки проблеми, които могат да причинят безсъние, липса на апетит, невъзможност за концентрация и запомняне, промени в настроението и др. Освен това след развода децата могат да отказват да изпълняват изискванията на останалия родител, изискванията на учителката или учителите, проблеми със съучениците. Спрямо майката може да има големи атаки, преминавания към действие (груби, обидни думи, агресивни действия и др., или изолиране от нея, сякаш детето се е освободило от всякакви задължения, свързаност с привързаност и любов. Това се среща често през юношеството.
След развода на децата се налага да се справят и с други промени: ново училище, нови правила в къщи, нови приятели на родителите. Проявата на разбиране към техните нужди е нещо много важно.

· Важно е да се каже на децата, че те не са виновни и това да се повтаря дълго време. Освен това на детето трябва да се каже кой ще се грижи за него и да се посочат конкретните задължения на всеки един от родителите. Децата трябва да чуят, че ще има достатъчно време, когато поискат да говорят за раздялата, за чувствата които изпитват.

· Добре е родителите да разпознават отрицателните емоции у своите деца, да ги изслушват и също да споделят своите емоции: „За мен също е тъжно, че се разделихме, точно както и на теб, но аз вярвам, че нещата ще се подобрят.“ Тези изказвания трябва да са кратки без критика към другия.

· Родителите да помислят как да осигурят „спасително въже“ за детето или децата си – да им позволяват да прекарват известно време с други възрастни хора, на които имат доверие, да съобщят в училище или детската градина какво се случва и т.н.

· Родителите да не крият какво става в семейството, но и да не дават повече информация, отколкото могат да осъзнаят. Страхът от неизвестното може да бъде далеч по-вреден от истината за суровата реалност.

· Много често след развода родителите започват да изпитват враждебност един към друг и да се обвиняват, като отказват поддръжка, обяснявайки, че другият не заслужава това. Важно родителите да избягват да подронват репутацията на бившия си партньор и да не изискват лоялност, която да гарантира изключването на другия родител. Изграждането на нова, макар и различна връзка с бившия партньор, съобразена с интересите на детето, ще му помогне да преодолее раздялата по-лесно и по-бързо.

Любовта може да е изчезнала, но оставащото уважение ще помогне на бившите съпрузи да вземат общи решения за бъдещето на децата, ще улесни гладкото общуване и грижливото отношение.





2017, Всички права запазени.