Галина Тодорова - Психолог Варна
0885/ 298 994
гр.Варна
9000, Чайка, бл.30
todorovagalina65@gmail.com


Психичният феномен срам

 

                                                                                „Срам – това е своего рода гняв,

                                                                             само че обърнат навътре“.

                                                                                                               К.Маркс

 Срамът е сложно състояние, което се простира върху широк психологически континуум: той може да се простира от случайна непохватност в социални ситуации през обхват до неврозата; която напълно може да разстрои живота на човека. Срамът е лично преживяване – афект, емоция, възприятие, състояние, предизвикано от субективна или обективна ниска оценка на собственото поведение в дадена обективна ситуация: това е недоволство от себе си, предизивикано от съзнанието за извършена постъпка.
Срамът има много синоними, които в повечето случаи акцентират на определени нюанси на преживявнето: свян (прекалено затваряне в себе си), боязън (когато е съчетан със страх), скромност (визира личностни черти), стеснение (подчертава самоограничаването). Чувството на срам възниква, когато човек осъзнава несъответствието спрямо определени норми в обществото на свои (или на чужди, ако човекът или хората по някакъв начин са близки) постъпки или на поведението си и заради това сякаш се „схваща“ и се държи по особено несръчен начин. Обикновено непознатите ситуации и хора, които са приемани като различни, властни или оценъчни, изглежда предизвикват срам. Като следствие от него хората изпитват отрицателни емоции, неудовлетвореност, осъждане и самоосъждане, самообвинение и преживяват различни степени на самота, депресия, лоша самооценка и неутвърждаване. Повечето хора възприемат срамежливостта като нежелателна черта. В обществото, обаче много често срамът изглежда безобидно преживяване. Даже в редица случаи е похвално, тъй като преживяването на срам означава наличие на самоконтрол и рефлексия, а така също най-малкото усет за необходимостта от спазване на определени норми в обществена среда. В много случаи на срама се разчита като регулатор на поведението. Един от най-често срещаните упреци, в които има покана за нормативно поведение е популярното „Не те е срам!“
Стеснителните хора се впечатляват главно от засрамващото ги обстоятелство и го преживяват мъчително на фона на социалните отношения. Соматичните изражения на срама са като при висока тревожност: изчервяване, изпотяване, неразбираем говор, загуба на равновесие, пресъхване на гърлото, учестяване на пулса, сърцебиене, изчервяване, чувство на задух и др. Често се случва тези които се изчервяват от срам да се срамуват още повече заради самото изчервяване. Освен това при срам мисловният процес се деформира; човек не може да направи правилна оценка, губи ориентация в обстановката и прави чести грешки. Възможно е този страх от така създалата се ситуация да се засили толкова много, че да предизвика паническа атака.
Най-честите причини за срама са:

· Лишеност от обич;

· Липса на самостоятелност в детството, прекалено обгрижване от родителите;

· Потискащ родител;

· Лични телесни дефекти и др.
Срамежливостта обикновено се компенсира или хиперкомпенсира. Заради самосъхранителните психични рефлекси, срамежливите много често стават нахални, безпардонни, раздразнителни, представящи се за свръх герои с очакваното маскирано самохвалство, агресия и даже жестокост. Понякога срамът се маскира с фасадата на безразличие, нехайство, ирония, перфекционизъм и педантичност.
Срамът има и здрава страна. Хората, които имат здравословно чувство за срам, се съобразяват с другия, но никога нито в негова нито в своя вреда. Срамът им служи за индикатор на това дали са нарушили нечие пространство. Той служи като регулатор на взаимоотношенията и стои между двете крайности – усещането за лична свобода и усещането за свързаност  с другите. На срамежливите хора им липсва свобода и гъвкавост, а на безсрамниците здрава връзка основана на обич и приемане и разбирателство.
Конкретният произход на срама варира при различните хора, културните ценности, социалните норми и другите фактори на средата. В генериращите срамежливост общества любовта зависи от изпълнението, неуспехите се преувеличават, нагласите са малко и няма особено насърчение за свободното изразяване на идеите и чувствата. Препоръчително  за срамежливите хора е да не се страхуват от срама, а да  станат бдителни и да потърсят начини за неговото преодоляване чрез ангажирането с промяната, научаването на социални умения и изграждане на самоувереност.





2019, Всички права запазени. Политика за защита на личните данни