0885/ 298 994
гр.Варна
9000, Чайка, бл.30
todorovagalina65@gmail.com


Как да се справим с гнева

ЖИВОТЪТ Е ПЪЛЕН С НЕРАЗБОРИИ, които ни пречат да постигнем целта си – научим ли се да овладяваме гнева и разочарованието, ще сме по-щастливи и по-спокойни.
Всеки ден, ние хората попадаме в ситуации, в които преживяваме някаква емоция или чувство. Зая нас емоциите са реактивното преживяване на отношение към реално или представяно нещо, което може да бъде в най-различна същност, докато чувствата, общо взето, се отнасят до връзките и взаимодействията с други хора, те в известен смисъл са по-социални. Разликата между емоция и чувство е в тяхната продължителност и в степента, в която при формирането им взема участие съзнанието. Емоцията е по-кратка и с по-малко участие на съзнанието.
Срам, гордост, обич, вина са определено чувства и самото им преживяване предполага наличието на социум, общност, на други хора. Емоциите съпровождат на практика всяко възприятие, всяко действие, всяка постъпка на човека и показват отношението към него, без да е задължително наличието на социум, както е при чувствата. Такива например, са: радост, мъка, тъга, страх, гняв и др.
Гневът е проблем за много хора. Трудностите с контрола над гнева създават значителни проблеми във взаимоотношенията с приятели, родители, интимни партньори, колеги и други хора. Гневът като емоция може да се степенува от раздразнение до ярост. Ако трябва да създадем група на гнева, то тя би изглеждала по следния начин:
ü  Гняв – чувство на силно възмущение и неодобрение. Форми на гняв – раздразнение, негодувание, яд, ярост.
ü  Горделивост (арогантност, високомерие) – чувство за прекалено самодоволство  и удовлетвореност от най-елементарни постижения.
ü  Завист – чувство на недоволство, породено от нечии постижения, щастие, благополучие.
ü  Злоба – чувство на силна неприязън, съпроводено от желание да се причини зло.
ü  Злорадство – чувство на задоволство от чужд неуспех или нещастие.
ü  Неприязън – чувство на безпричинна враждебност.
ü  Омраза – чувство на силна враждебност.
ü  Презрение – чувство на пренебрежение, съпроводено с неприемане и отхвърляне.
ü  Пренебрежение – липса на внимание или уважение към някого.
ü  Скука – чувства на раздразнение от невъзможността или неспособността да се направи нещо интересно.
Колко гневни ще бъдем в дадена ситуация (от социалната среда) зависи от нашата интерпретация на значението на събитието. Има много голяма индивидуална вариативност в типа събития, които предизвикват гняв. Някой може да стане гневен, ако трябва да стои тихо и да слуша как критикуват професионалните му изяви. Друг човек може да бъде съвсем удовлетворен да стои и бързо да атакува всеки, който изтъква дефекти в работата му. Типовете събития, които провокират гнева ни, обикновено са свързани с нашето минало, а също така с правилата и вярванията, които сме си изградили.
Моделите на честота и бързина на проявяване на гнева хармонират с разбирането, че е възможно да се предпазим чрез противопоставящо се насилие (ругане, хулене и т.н.). За някои хора, които са били малтретирани, научаването да преживеят гняв, може да се окаже предизвикателство. Гневът може да е проблем и ако е прекалено често явление и ако изобщо не възниква. Ако сте от хората, които се ядосват често и много, може да овладеете гнева с помощта на следните техники:
1.      ИЗБЯГВАЙТЕ ФАКТОРИТЕ, ОТКЛЮЧВАЩИ ГНЕВА:
Нещата, които ни ядосват, обикновено следват определен модел. Набележете какво ви ядосва – вероятно в резултат на навик или заучено поведение – и преценете кое може да избегнете и кое не. Избягвайте това, което е възможно, за да намалите честотата на гневните изблици.
2.      ДИСТАНЦИРАЙТЕ СЕ ОТ ПРОВОКАЦИЯТА:
Не винаги можем да избегнем това, което ни ядосва, но е възможно поне да се дистанцираме от него – физически или във времето. Техниките за физическо дистанциране са: отдръпване настрана (от някого, който проявява грубост или неуважение), излизане на разходка за охлаждане на гнева и др. Освен пространството, използвайте и времето като бариера между себе си и събитието, предизвикало гнева. Например помолете за време да обмислите проблема, за да не изречете нещо в пристъп на яд, за което после ще съжалявате..
3.      ПРЕКЪСНЕТЕ ГНЕВНАТА РЕАКЦИЯ:
Ако не можете да избегнете отключващия фактор или да го смекчите, остава единствено вътрешното действие – когнитивните (умствените) стратегии. Не можем да променим събитието, но можем да променим реакцията си. Едно от средствата е да променим начина, по който възприемаме предизвикващите гняв ситуации. Друг подход е да намалим значимостта на събитието, като прекъснем гневната реакция с несъвместимо поведение. Гневът е състояние на възбуда и е невъзможно да се изпитва ако сте отпуснати. Затова открийте дейност, която ви успокоява – така едва ли ще изпитвате гнева със същата сила.
4.      ПОСТАВЕТЕ СЕ НА МЯСТОТО НА ДРУГИЯ:
За да проявите повече съчувствие, представете си, че човекът, на когото сте ядосани, също преживява труден период. За да задълбочите емпатията, потърсете нещо общо помежду ви.
5.      ИЗПОЛЗВАЙТЕ ТЕХНИКАТА ЗА ВЪЗПИРАНЕ НА МИСЛИ:
Това е другата когнитивна техника за „прекъсване“ на гневната реакция. Когато сме ядосани, сме склонни наум да преповтаряме какво се е случило и това подсилва отключващите фактори на гнева. Затова, почувствате ли, че у вас се надига гняв, прекъснете гневната реакция, като „спрете“ мислите да се въртят в ума ви.
6.      СМЕЙТЕ СЕ:
Смехът е друга когнитивна техника, разчитаща на въвеждането на нещо несъвместимо с гневната реакция. Основната идея е, че не може да се чувстваме ядосани и весели едновременно, т.е. смехът заменя гнева. Чувството за хумор може да се използва също за поставяне на събитията в перспектива, като прекъсва оценъчния аспект на гневния отклик. Когато можем да се посмеем за нещо, тълкуваме събитието по различен начин. Затова хората казват „след време ще се смееш“. Нещо повече – смехът прекъсва гневния отклик, осигурявайки емоционален отдушник на напрежението. Може да послужи за отклоняване на вниманието – ако нещо ни разсмее, нерядко забравяме защо изобщо сме се ядосали.
Дотук се опитах да посоча някои от основните техники за справяне със собствения ви гняв. КАК ОБАЧЕ ДА СЕ СПРАВИ С ГНЕВА НА ДРУГИТЕ?
Често по-сериозен проблем представлява не нашият гняв, а гневът на другите. Ето как можем да постъпим:
1.      ПОКАЖЕТЕ, ЧЕ РАЗБИРАТЕ ЕМОЦИЯТА:
Това е първата стъпка за овладяване на гнева на другия. Покажете му, че разбирате колко е ядосан и защо. Често хората се ядосват повече, защото чувстват необходимост да демонстрират колко са разгневени. Като покажете, че разбирате колко са ядосани, вероятно ще прекъснете инерцията им и вече няма да изпитват нужда да ви показват силата на чувствата си.
2.      ГОВОРЕТЕ ТИХО И СПОКОЙНО:
Съсредоточаването върху тона и силата на гласа ще ви помогне да уталожите чуждия гняв. Ако отвърнете с крясъци, само ще задълбочите гневната реакция, защото колкото по-кресливи сте, толкова по-креслив ще става и другият.
3.      СЕДНЕТЕ ЗАЕДНО:
Пробвайте да накарате разгневения да седне някъде с вас; гневът се разразява по-трудно, ако човек е седнал. Хората обикновено се изправят, когато са много ядосани, затова ако ги убедим да седнат, може да противодействаме на автоматичната реакция.
4.      БЪДЕТЕ ПОМИРИТЕЛНИ:
Разгневените хора често са ирационални, затова не задавайте много въпроси на този етап. Вмъквайте успокоителни забележки: „Разбирам“, „Сигурно е било стресиращо“, „Положението явно е било много неудобно“, „Изглежда са те заблудили“.
5.      ИЗВИНЕТЕ СЕ:Ако е уместно, съгласете се и се извинете. Удивително е колко се затрудняват хората с това.
Надявам се, че написаното от мен ви е замислило и е провокирало във вас желание за овладяване на гневните ви реакции. Добре е да знаете, че когато освободите гнева си, във вас се отваря място за любов и за радост. Успеете ли да отворите такова място вие ще можете да погледнете реално ситуацията, да простите или да предприемете нещо адекватно, без да сте под влиянието на негативна енергия.
 





2018, Всички права запазени.